Всеки път, когато се изправя пред катедралата, благоговея пред създателя на това архитектурно съкровище. Приказна, неповторима. Меките й форми галят очите. Зрителят потъва в диплите на 10-те купола, всички различни по цвят, големина, форма и орнаментика. Сияйно, пъстро, красиво, топло, щедро разточително. Омайно, като в приказка на Шехерезада от „1001 нощ“. Ода на радостта и любовта към живота. Нереално, невидяно нито преди, нито след неговото време, плод на архитектурния гений на архитекта Постник. Катедралата е построена за 6 години, от 1555 г. Легендата гласи, че Иван Грозни бил пленен от красотата на църквата и наредил да ослепят архитекта, за да не може никога повече да създаде други красиви модели. Наполеон също бил смаян от красотата на храма дотам, че искал да го пренесе в родината си.

Отвън кулите и куполите на пръв поглед изглеждат небрежно нахвърляни в пространството. Оттам идва и лекотата, с която окото ги обхожда. Но в тях има строга подреденост. Осемте куполни параклиса символизират осемте победи срещу Казан: четири са големи, с формата на осмоъгълник, и четири – малки, с форма на квадрат. В центъра се намира неголям златен купол.

Отвътре църквата е съвсем неочаквана. Параклисите са наредени около един централен и всички са обединени от обща основа. На входа се намира параклисът с мощите на Василий Блажени. Отделните църкви са свързани помежду си с живописно изрисувани коридори, които образуват своеобразен лабиринт. Всяка самостоятелно обособена част има различна от другите стилистика. Някои са оставени на тухла отвътре, без изображения. В други има стари руски икони от 17. век, шедьоври на това изкуство. Гледам в захлас. Рядко ми се случва да искам да притежавам нещо. Тук си пожелах да имам една руска икона. В някои помещения има пищна флорална стенопис с близкоизточен привкус. Отделните църкви са неочаквано малки отвътре, много уютни, приласкават миряните.  Разнообразието в оформлението ми напомня многоликия живот – един път смирен и подчинен, друг път дал воля на чистата радост да бъдеш, с възхвала на природата, въплътена в богата цветна картина. Тук бог е някъде съвсем наблизо, чува молбите, приятел е. Разбирам защо религията тук е толкова силна и заема авторитетно място в живота на хората.

Витите стълби нагоре водят към централния купол с красив олтар. Звучи акапелно църковно пеене на осем гласа – на живо! Преживяване изключително вълнуващо. Църковнославянските песнопения са божествени. Никакъв инструмент не може да се сравни с вибрациите на човешкия глас. Чисти, звънки тонове, които пълнят пространството, носят чувствена наслада и покой. Песен-химн на благодарност към Създателя за вълшебния дар, наречен живот. Освобождаване, тиха радост, единение с хармонията на света. Сетивата в един парад на красотата и духовността.