В Архангелската катедрала друг италианец – Алевизо, с прозвището Фрязин, успява да съчетае строгата геометрия с характерните елементи на руската храмова архитектура. Изградената от него петглава катедрала има традиционната кръстосана куполна система и полукръгли сводове в теремовия стил на руските храмове. В съответствие с изискванията по онова време в нея са построени двуетажни веранди и хорове, от които княжеското семейство наблюдавало службата. В Архангелската катедрала са погребани повечето от руските царе.

В Кремъл е и най-безмълвната камбана, плод на мегаломанията на руския цар Иван Велики, ведно с друг абсурден предмет – Цар Топ, който също не могъл да бъде използван за стрелба поради тежината му. Днес и двете са туристическа атракция. Нямам обяснение защо се фотографирам с тези странни творения.
Оръжейната палата е музеят с най-богата колекция в Русия. Тук могат да се видят най-разнообразни находки – от яйцата на петербургския бижутер Фаберже, до най-старата карета, подарена от Джеймс Първи на цар Борис Годунов, или роклята от коронацията на Екатерина Велика.

Големият Кремълски дворец. Тук става много имперско разточително. Всичко е огромно – помещения, стълбища, полилеи. Тежки церемониални зали с колонади в злато, смазващи с размери и пищност.

Не си бил в Москва, ако не се отбиеш в „Пушкин кафе“, емблематично за града. Носи името на един от най-големите поети на Русия – Александър Пушкин. В сградата се е помещавала аптека – на долния етаж са се приготвяли лекарствата. А докато чакат поръчките си, клиентите можели да се подкрепят с чай или с прословутия руски горещ шоколад, да четат книги и да си почиват в красива обстановка на горния етаж, наречен „Библиотеката“. И досега там са запазени старинни фрески по таваните, а също множество книги и антикварни мебели. Изключително приятно място, където може да се опита вкусна руска традиционна кухня.

Болшой театър е още една от емблемите на Москва. Като дете учех в балетна школа и мечтаех да гледам великата Мая Плисецкая тук в „Лебедово езеро“. Вълнувам се много. От напрежение дори бъркаме пътя и за малко да закъснеем за представлението. Ложа, червена плюшена дамаска, меко кадифе на дипли, бинокъл, дълга рокля – имам всичко за незабравима вечер. Ще гледам балета „Раймонда“ на Александър Глазунов. Това може би е най-странното представление, на което съм присъствала. Публиката посреща с диви аплодисменти статистите в спектакъла, после ръкопляска непрестанно, а след солово изпълнение ръкопляска за бис. От мястото си гледам диригента и ми става мъчно за него – неспособен да се справи с екстаза на зрителите, отпусна края и остави нещата да се развиват на воля, без ред. Стори ми се, че публиката е предимно от туристи, които нямат никаква представа що е то балет. След чаша шампанско и черен шоколад в антракта напрежението пада, успокоявам се и аз. Ще чествам сватбата на Раймонда с нейния възлюбен Жан де Бриен. Любовта ще победи. Ще ги аплодираме, защото са перфектни изпълнители. После ще отидем на вечеря в „Белия заек“ и ще се насладим на нощната панорама на града в изключително приятна атмосфера и гурме гозби от най-изискан клас.