Родена като крепост – убежище и пристан за бягащите от монголските нападения през средните векове, събира сила и мощ, расте като търговски, културен, политически център. Възходът й е обусловен от смазващата сила, с която ордите на Чингиз хан завладяват в Азия територии, четири пъти по-големи от Римската империя, и устремно покоряват важни стари градове от Русия. Москва, естествено защитена от река и с дебели крепостни стени, привлича много хора, които търсят закрила от агресора.

Руският цар Иван Грозни води две войни, докато успее през 1552 г. да превземе Казан. Анексира и Астраханското ханство. Така установява контрол над цялото течение на Волга и си осигурява достъп до търговските пътища през Каспийско море. През 1547 г. с коронясването му за цар на Русия Москва става столица на империя. Дотогава всички управници на Московската Рус носят титлата велики князе – той е първият „цезар“ по западната терминология – император, чиято власт идва направо от Бога. Тази титла изравнява руския управник с европейските монарси.

По времето на Петър Велики Москва губи своя блясък на столица на Русия и дели хубостта и влиянието си с новородения Санкт Петербург. Болшевиките връщат статута й на най-важния град за Съветския съюз. Какво ли не е преживяла тази мъченица! Три пъти опожарявана, устояла на болни амбиции за унищожаване на града и хората му, всеки път като жар-птица се възражда от пепелищата. Сякаш небесните сили я закрилят от опожаряването, което Наполеон заповядва да се направи – неочакван сняг гаси пожарите. Имперски блясък, слава, разкош, великолепие, революции, работническо-селско управление е събрала в историята си Москва. Но това като че ли не я засяга. Стои с достолепно присъствие като безценен образец на културното и историческото наследство на света. Времето позлатява патината й, а новите райони на ситито носят модерност и адекватност.

Кремъл е сърцето на Москва. Буквално и иносказателно. Потънал в загадки, тайни, заговори, минал през исторически катаклизми, той е категоричният символ на властта през цялата история на Русия. Кремъл е като машина на времето, в която влизаш през една вълшебна порта и отгръщаш историческите страници на книга с артефакти.

Пред погледа се ширва Съборният площад с храма „Успенски събор“ – главният в Кремъл и най-старият. Построен през 15. век, той е първата каменна сграда в целия комплекс. В него са коронясвали царете, провъзгласявали са митрополити и патриарси, огласявали са най-важните държавни решения. Държавна и религиозна власт в неделимо цяло. Отвън семпла, монолитна, сякаш направена от един бял каменен блок, с пет златни купола, отвътре катедралата е изненадващо пищна, просторна, светла и много красива. Италианският архитект Аристотел Фиораванти умело вплита в ренесансовия канон елементи на древноруските храмове. Стените са изрисувани изцяло, колоните също. През двата реда прозорци светлината изпълва пространствата, носейки допълнителна топлина на колорита на стенописите. Михаил Романов събрал 150 художници да работят по изографисването на катедралата. Болшевиките я затварят до 1990 г.

Силата на църквата много добре е онагледена в Кремъл. На неголямата площ от около 33 000 кв.м има пет храма. Неслучайно Русия е призната за люлка на източното православие.