Книгата на Даниел Ненчев „Идеи без граници“ (изд. „Книгомания“) с 30 интервюта със световни артисти от България, между които Кристо, Александрина Пендачанска, Галин Стоев, Теодор Ушев и Капка Касабова, направи своята премиера още през октомври, но в края на годината получи наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията за издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес. Това беше и поводът да попитаме Даниел за работата му по този изключително интересен колекционерски проект.
Разкажи ни малко повече за процеса от раждането на идеята за книгата до публикуването й?
Това са най-съдържателните ми, най-стойностните интервюта за 15 години. Интервюта, за които не съм бързал, а съм се подготвял старателно, след което съм имал достатъчно време да поговоря с човека, за да стане ценно. И ето, вътре може да се прочетат възгледи за щастието, за свободата, за изкуството, за смъртта и за смисъла на живота, които не са злободневни, а са напреходни.
Защо точно тези хора? Какво те накара да „разпиташ“ именно тях? По какъв начин тяхното присъствие в обществения спектър е важно за България?
Свикнали сме да мислим България в нейните географски границии. Но България е там, където е всеки един българин. Хората в тази книга с личните си големи постижения чрез изкуството успяват да създадат смисъл за различни човешки същества по целия свят. И то чрез идеи, които идват от нашия, български културен код. Именно това знание – че ние можем да бъдем ценни за Европа, за света, е важно за собственото ни самочувствие и съвременна идентичност. Защото тези истории са паралелната реалност на българския преход.
Какво ти остана от срещите с всички тях?
Остана ми усещането, че срещите ми с тях имат смисъл, защото вдъхновяват и други хора освен мен, както успях да се убедя от множеството отзиви за книгата. В по-добрите медии, каквато без съмнение е и сп. EVA, правим именно това. Занимаваме се със споделянето на историите на светли, талантливи и почтени личности за пример. Целта е въздигането на човешкия дух – както на този, когото интервюираме, така и на онзи, който ще прочете. По-лошите медии правят точно обратното – експлоатират ниските страсти. Останаха ми и лични спомени като например как Райна Кабаиванска ме посреща с: „О, красавец“, и ме изпраща с автограф – „Благодаря за мъчението“. Или как получавам подписана работа от Кристо, който за първата си голяма изложба в България дава интервю само за мен. Тези срещи дават криле. Остава само да махам с тях.
Кого още би искал да интервюираш в кариерата си?
Фен съм на разни художници като Аниш Капур и Олафур Елиасон. Но бих задал някои неудобни въпроси на изключителния аналитичен ум – на историка и писател Ювал Ноа Харари.
Какъв е най-важният въпрос, който журналистът никога не трябва да пропуска?
Какъв е смисълът на живота? Всеки път обаче го пропускам, защото това е най-трудният за задаване и отговаряне въпрос. Питах обаче писателя Димитър Динев, когото изучават в немскоезичния свят, а в България е непопулярен. Той ми каза за книгата следното: „А може би смисълът е в това – да се страхуваш повече от неправдата, отколкото от смъртта“.
Завръща ли се интересът към книгите? А към принта като цяло? А към изкуството? Защо е важно да говорим шумно за успехите в тези области?
Към книгите и към принта – със сигурност. Тенденцията е да се издават и да се купуват повече книги. Нядавам се и че се четат. Разбира се, повечето време сме пред електронните устройства и в дигитална среда. Но четенето на книга или на списание всеки път създава нов свят на въображение, което е незаменимо. Както казват Умберто Еко и Жан-Клод Кариер: „Това не е краят на книгите“. А и в България има чудесна конкуренция в издаването на великолепни, полиграфически издържани издания. Кеф.
Ти как откриваш информацията си – на хартия или дигитално? Как консумираш новини, литература, изкуство?
Е, нонстоп съм в социалните мрежи, но за важните всекидневни новини ползвам приложението на Дневник на телефона си, информацията в Bloomberg и Bulgaria ON AIR, а за седмичните анализи – „Капитал“. Скролването може временно да ни информира, но истинското знание идва със задълбочено четене. На списания, на книги. Много от най-важното, което научих за света и хората напоследък, е от книги. Например „Уговорено“ – с разследванията на журналиста от BBC Жак Перети. Или пък социологическите книги „Малък наръчник по Люка“ на Майк Викинг и „Фактологичност“ на Ханс Рослинг.
Как отсяваш качественото изкуство от изкуството втора употреба?
Привилегирован съм да съм женен за художничката и създател на платформата за плакатно изкуство plakatkombinat.com Анна Симеонова. Така че вече по-лесно отсявам стойностното изкуство от самодейността и кича. В идеалния вариант – художникът е завършил академия. Всички най-големи по света са такива. Изключенията потвърждават правилото. Това е добър компас. Иначе харесвам умни произведения, които са и красиви. Самоцелните криви или абстрактни идеи без естетическото художествено въздействие не са ми по вкуса.
А имаме ли артисти, които можем да наречем наистина световни? И какъв е критерият за това според теб?
О, абсолютно! Повечето от тях са в книгата ми. Васко Василев е свирил с Майкъл Джексън, Павароти и Стинг. Кристо има проекти навсякъде. Най-популярното събитие за изкуство в света – Венецианското биенале, беше посетено през 2019 г. от 600 хиляди души. А произведението на Кристо „Плаващите кейове“ – от двойно повече хора – 1 200 000. А Опакованият Райхстаг през 1995 – от 5 милиона! Кабаиванска е световен артист в оперното изкуство.... Тео Ушев има стотици награди за анимация. Но освен наградите, популярността и признанието – световна е дързостта в таланта на тези артисти, които създават идеи, които да нямат граници. За да създават вълнение, смисъл и духовно извисяване за коренно различни човешки същества на Земята.
Какво е да си журналист в България в наши дни? Кои са хората, които ти лично би определил като добри журналисти? Има ли всъщност такива според теб?
Бойко Василев, полиглот и професионалист, когото никога няма да достигна. Той задава въпроси на базата на информационни анализи. Това е висш пилотаж. Но харесвам и още много други, които задават въпроси, а не тезиси. Защото така възгледите на интервюирания са важни. Твоите питания, Поля, в това интервю също са такива, за което благодаря!
Какво е отношението ти към факта, че България е на 111-о място по свобода на словото в света?
Този, както и повечето ни проблеми са следствие на лошото образование и съответно вялата активност и участие на повечето хора в основните процеси, които движат живота ни. И, разбира се, на страха и автоцензурата на повечето колеги, за които свободата е второстепенна ценност – след заплатата и сигурността. Не ги съдя, но ми е кофти. Вярвам, че промяната е свързана с повече работа с най-младите. И възнамерявам да се заема с това.
Какви са актуалните ти проекти оттук нататък? Как 2020-а ще е по-различна за теб от отминалата година в професионално и лично отношение?
С екипа ми имаме чудесен проект за книга за деца, който е в ход. И за още две суперинтересни книги, за които водя разговори с изключителни личности. Планирам и сериозни акции с художници, свързани с проекта ми „Графонетика“, който показва сходствата между думи в българския и други европейски езици. Ще помагам и на plakatkombinat.com за нови колекции в платформата и международни инициативи. С книгита ми „Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България“ ще пообиколим България, а и не само. Тези истории и идеи са за споделяне, общуване и вдъхновение.
