У нас те имат бизнес с недвижими имоти. Намеренията им са да заживеят в Банкя, където Светослав се надява да кара колелото си, донесено от Брьонесюнд. Надява се и по-големият му брат да си купи колело.

Преди 60 години Благовест изпреварва с половин час появата на Светослав. По майчина линия двамата са родственици на Тодор Каблешков и Марин Дринов.

С песента „Ненужен“ стават известни още като 23-годишни студенти в Консерваторията. След 1989 г. заминават да работят по клубове в скандинавските страни, Австрия, Швейцария и Германия. Благовест живее 5 години в Италия. Вторият му брак е с румънката Лили.

Наскоро двамата записаха нова песен – „Ние“, която за две денонощия направи 32 хиляди гледания. През декември участваха в концерт с диско звезди от 80-те като Прешъс Уилсън, Шейла Боник от Бони M и Сандра.

Какво бихте посъветвали съпругата на другия?

Б. Аз бих я посъветвал (Кристин, б.р.) да има повече контакти в България, да е по-отворена за нашия начин на живот. Но това ще стане полека-лека.

Знам, че Кристин говори български.
Б. Много добре, и чете, и пише. Няма езикова бариера.
С. Разликата е в темперамента, в манталитета. Норвежците са по-затворени. А за жената на брат ми бих казал, че има голям късмет, че е срещнала брат ми, ха-ха.

Вие и двамата сте инструменталисти.

Б. Аз съм завършил виолончело, Светослав – пиано.

Поддържате ли си техниката?
Б. Аз от 25 години не съм свирил на виолончело.
С. В Норвегия с това си изкарвах хляба, бях хоров диригент, свирех на орган в църквата, но и на пиано. Разликата между органа и пианото е много голяма. На орган се свири с крака и клавиатурата му е по-лека от пианистичната. Има разлика и в начина на звукоизвличане. Предпочитам пианото, въпреки че е голям кеф човек да свири на орган заради огромните му възможности.

Може тук да направите органов концерт...
С. Да не мечтаем чак толкова...

Къде за последно сте пътували двамата заедно?
Б. В Индонезия. Бяхме на Бали и остров Ломбок. Девствена природа.
С. След това отскочихме за една седмица до Сингапур, хубав град, може би три пъти по-голям от София, но много спокоен. Имаше много малко коли, това ни направи впечатление. Добре уредено, чисто.

В България къде обичате да ходите?
Б. В Ковачевица, Боженци, места, където можеш да видиш българската традиция.
С. В Мелник, бяхме пет пъти на път за Гърция.

Дано да са подобрили виното в кръчмите, последния път като бях, беше ужасно.
С. Много хубаво вино пихме, имаме приятели там, от тях си взехме и 10 бутилки за вкъщи. Вече свършиха.

За какво не бихте излъгали брат си?
Б. Не бих го излъгал за нищо. Ако тръгнем да се лъжем, за какво живеем.
С. Аз съм на същото мнение. Не съм го лъгал и не смятам да го лъжа. И без това достатъчно много ни лъжат. Опитват се да ни вменят неща, които не са така.

За ситуацията в България ли говорим?
Това, което става в България, е ставало навсякъде по света. Снощи гледах „Ирландецът” по Нетфликс с Робърт де Ниро, Джо Пеши и Ал Пачино – това е ставало преди 50-60-години в Америка... Не ми харесва, че вече абсолютно всичко се прави за пари. Чистото изкуство го няма, всеки работи само за пари. Известен артист, мисля, каза, Америка не е държава, Америка е фирма. Май и Европа стана фирма.

Каква музика бихте пуснали на брат си, за да му доставите удоволствие?
Б. Бих му пуснал Моцарт. За мен това е апогеят на музиката, лека, достъпна, гениална музика. Най-хубавите неща в света на изкуството са простите неща.
С. Аз имам и други любими композитори и бих му пуснал нещо от тях – Дебюси, Скрябин. Тяхната музика е по-специална, кара човек да се замисли, дава простор на фантазията. Чувството, когато слушаш импресионистите, е много особено.

В какво не бихте облекли брат си?
Б. В анцуг.
С. Аз най-много обичам да съм в Гърция на море по бански.

Какъв масаж бихте му поръчали?
Б. Не съм по масажите, но знам какво би му препоръчал моят приятел Калин Диков – масаж с щастлив край.

Колко са големи децата ви?
Б. Аз имам двама сина от два брака. Единият е на 29 г., Александър, живее в Норвегия, инструктор е по пилотиране в Кралската академия, и вече самият той стана баща. Малкият, Кристиян, учи в Амстердам, на 22. Но и двамата са много запазени. Като баща им.
С. Синът ми Кристофер живее в Норвегия, започна да учи психология, завърши инженерство тази година. Свири на китара в блекметъл банда. Мисля, че ще си остане в Норвегия. Казах му да опита в България, той ми отговори – не мога, бе, татко, имам друга глава.
Какъв е първият ви спомен един от друг?
Б. Цял живот сме били заедно. Никога не съм си помислял за това.
С. Първият ми спомен е в корема на майка ми, казах му – излизай ти пръв да видиш какво е положенето, аз съм след теб. Затова той е по-голям с половин час.

Кога осъзнахте феномена на близначеството?
Б. За първи път започнах да се вглеждам в него, като се прибра от Норвегия преди година-година и половина.

Колко време бяхте разделени?
Б. Аз преди това живях пет години в Италия. Прибрах се в България. Година и половина живяхме тук и той замина за Норвегия. 22 години. Въпреки че те си идваха всяка година по два пъти.

Ще излезе, че по-дълго време сте живели разделени.
Б. Да, като се има предвид, че до седмата година човек много-много не си спомня. Така излиза, че по-дълго време сме били разделени в съзнателния си живот.

На какъв спорт бихте го записали?
Б. Обича да ходи, така че на спортно ходене.
С. За активно спортуване на нашата възраст вече не говорим. Но имам колело, донесох си го от Норвегия. Препоръчвам му и той да си купи колело. Идеята е да отидем да живеем в Банкя и там ще караме колело в парка. Никога не сме били изявени спортисти. Като малки тренирахме тенис с Юлиян Стаматов, който сега е заместник-председател на Федерацията по тенис или нещо такова. Тогава братя Пампулови бяха звезди и ги гледахме със скрита завист.

Какво бихте направили, за да ядосате брат си?
Б. Ние имаме много спорове, защото сме много различни като хора. Знам как лесно да го ядосам – като започнем да спорим за начина на живот в България. Дразнят го инфраструктурата, тротоарите, неподдържаните къщи с изронени фасади.
С. Не знам как да го ядосам, защото е по-устойчив от мен. Трудно нещо може да го изненада - като голяма част от българите. Мен много ме дразни, че страхотни стари сгради са оставени да се разрушават от собственици, които живеят в чужбина. Забелязал съм, че българинът се държи по един начин на Запад и по друг начин в България. Там спазва законите, правилата. Тук си мисли, че всичко му е позволено, може би защото се чувства безнаказан.
Б. Допуснахме да стигнем дъното. И сега полека-лека се изкачваме. Вярвам, че България ще стане добро място за живеене.
С. Не трябваше всичко да бъде унищожено. Други страни успяха да надградят и затова сега са два пъти по-богати от нас.

Аз имам особено мнение. Ние тръгнахме от много ниско стъпало. Може би само румънците по едно време бяха по-зле. Сега...
Б. Не, не са по-добре. Ходя често в Румъния и никога не бих отишъл да живея там.

Да, не се забелязва голяма емиграция към Румъния.
Б. Имах си хас. Дотам докараме ли го, значи нещата наистина са сериозни.
С. Аз си спомням какво беше преди да замина за Норвегия. В момента София е абсолютно европейски град. Единственият град в Норвегия, който може да се сравни със София, е Осло. Там е по-лъскаво, но тук има атмосфера и настроение. Бяхме в Париж за рождения си ден и след като се върнахме, предложих на жена ми да излезем и да се поразходим. Тя каза, че в София й е по-уютно от Париж.

Давате ли си обещания, че от 1 януари...
С. Аз почти не ям сладко, но жена ми смята, че трябва да спра да ям и месо - като нея. Пусна ми един документален филм по нетфликс, в който се говори, че мъжете се чувстат много по-добре, когато не ядат месо, даже в секса. Едва ли ще се откажа от месото, но си пожелавам от Нова година да го намаля.
Б. При мен тази дилема не съществува. На всяка Нова година, когато отмине 12 часа, си пожелавам Господ да ми даде здраве и да сбъдна мечтите си.