Да пишеш секстекстове, тоест текстове за секс, мъже и за връзки, когато си неомъжена или необвързана, е едно. Между другото, повечето Кари Брадшоу-та са такива и вероятно това е нормално. Когато си обвързана или омъжена обаче, е съвсем друго. Защото тогава не само трябва да живееш, за да пишеш, и да пишеш, за да живееш, но и трябва да се обясняваш. На всички и по много.

Най-напред провеждаш разговор с мъжа си. Цитираш му Маргарита Петкова, която в интервю за EVA от 2007 г. на въпроса „Коя е твоята неприкосновена територия в брака?“ отговаря: „Тефтерите и химикалките. Никой не може да ми държи сметка за това какво пиша, къде публикувам, кои са приятелите ми, какво получавам, какво имам в чантата и какво пише в писмата ми“ (Мерси!). Обясняваш, че не можеш да пишеш само за него и за вашия брак, и за вашите отношения. Кому е нужно и интересно това?! Не те разбира. Казва обаче, че и без това не смята да те чете, така че си пиши каквото искаш. Не му вярваш. Но така или иначе си пишеш, защото… Ами какво друго ти остава!

След което един ден майка ти с разтревожен поглед ти казва: „Все пак мисля, че трябва да се съобразяваш! Да не си се женила, ако не искаш да се съобразяваш. Бракът е съобразяване“. И така нататък. Опитваш се да й обясниш, че си се опитала да обясниш на мъжа си и че той се е опитал да те разбере. И тя обаче не те разбира. Казваш й, че той и без това не те чете. „Лъже!“ – изважда тя от ръкава си онзи тон, който се появява само когато после се оказва права. Продължаваш да пишеш. Не й даваш всички текстове, криеш списания. Защото… Ами какво друго ти остава!

Междувременно винаги си леко гузна. Понеже имаш ужасното усещане, че излагаш живота си и живота ви на показ. Чудиш се защо се гледа толкова сериозно на този прословут секс! Нали иначе непрекъснато се шегуваме с него. Обаче явно всеки чете нещата по различен начин. С различни очи гледа. Различен опит има, пък и в крайна сметка – различни сетива, интелигентност.

Мъжът ти продължава да твърди, че не чете текстовете ти. И от това ти става още по-гадно. Все едно всички останали знаят нещо, което той не знае. Все едно правиш нещо зад гърба му и си неискрена. Междувременно бракът ви си е бракът ви. Имате любов и скандали, щастливи моменти, криви моменти, периоди на охладняване, на завръщане един към друг, какво да обяснявам – брак като брак. Оставате заедно обаче. Други се разделят, може би защото са по-смели, по-решителни, може би защото вече не се обичат или пък никога не са се обичали наистина, а може би защото не са издържали на задължителното условие в брака – необходимостта да се съобразяваш с другия и с неговите качества и недостатъци.

Не е много модерно да се съобразяваш. Модерно е да не се съобразяваш. Някои хора са готови да помогнат на всички, на целия свят, да простят, да разберат всички други, не и най-близките си хора – родителите, децата си, мъжете или жените си. Познавам такива – милостиви към чуждите, безмилостни и безкомпромисни към своите. Имам си едно наум за тях.

Събирате роднини и/или приятели на мъжа си на рождения му ден. В един момент някой от тях повдига въпроса пред всички. Уж на лек майтап, с лека усмивка: „Абе четох на вашия сайт едни неща… ти ги беше писала… (разказват ти на две, на три „нещата“, които са прочели и които, разбира се, са най-бруталните ти текстове – Содом и Гомор направо, то изневери, то недоволства, то вибратори, то… фелациa – как, между другото, е множественото число на „фелацио“?). На теб лошо ти става. Идва ти да потънеш вдън земя. На маса сте все пак! Мъжът ти има рожден ден все пак!

Между вас се е настанила удобната конвенция, че „той не чете какво пишеш ти“ все пак! И сега – пред страшния роднински съд! Обясняваш им с повече от дълбоко смущение в гласа, че това е някакъв тип художествена проза, нищо че е за секс. Не си се заклела с ръка върху Библията, че ще казваш истината, само истината и цялата истина. Не е документалистика. Направо ти идва да се подложиш на детектор на лъжата пред тях, толкова ти е кофти. Ако не беше за секс, никой нямаше да се чуди истина ли е, или не е, но понеже е за секс, публиката моментално се разделя на две. Едните, които са по-така, широкоскроени, си казват: „Измисля си!“, за готините неща, например как мъжете си падат по теб или други подобни, обаче за конфузните и уязвяващи те моменти са сигурни, че са самата истина! Другите – сред тях и повечето роднини и приятели на мъжа ти –  предполагам са сигурни: „Точно такава, още от самото начало я подозирах!“.