Можеш ли да кажеш, че разполагаш с повече свободно време от преди?

Истината е, че не мога да се похваля с много свободно време. Но със сигурност съм по-спокойна. Това, което не успявам, е да дозирам ангажиментите си. Никога не съм имала работно време. Сега това важи с пълна сила. Със сина ми Калоян си говорим много. Той вече е голям и разговорите с него стават много интересни. Но обичайното чувство за вина, че не споделям достатъчно време с него, си го нося.  

Промениха ли се мислите и мечтите ти? Както и начинът, по който планираш живота си?

Научих се да не планирам далечното бъдеще, освен неотложното. Ако имам план, той е да бъда майка, която е близо  до детето си, но и не майка-орлица, която не го оставя да избира пътя си.  

Как си представяш бъдещето, което ще обитава детето ти? Какви послания се опитваш да му предадеш?

Синът ми е моята батерия. Няма да кажа нищо оригинално и различно от всяка друга майка. Наслаждавам му се, ядосвам му се, радвам му се. Няма решение, което съм вземала за професията и за живота си, което да не мога да му обясня. Т.е. няма от какво да се срамувам или да крия от него. Той вече разбира всичко.    

Ти си учител на толкова много хора, а кой е твоят учител?

Ако съм се възхищавала на някого, това е дядо ми Стоян. Той вече не е сред нас, но беше човекът, който не позволи никога да се отлепя от земята. Днес ми липсва.   

Кой се грижи за визията ти сега? Разчиташ ли на професионалисти при избора на дрехи, коса и стил?

Справям се сама. Умея да се гримирам, защото върху лицето ми години наред всеки ден са работили много добри професионалисти. От тях научих доста за грима и визията.  

Имаш ли приятели, които преминаха с теб през всичките ти изпитания?  

Имаше приятели (единици), с които се разделих. Но верните останаха. Преминахме още един тест. И мога във всеки един момент да им се обадя и да кажа: „Помощ“. И няма да има нужда от много думи.

Кои са думите, които произнасяш най-често? И към кого са адресирани?

Всеки ден говоря толкова много, че ми е трудно да откроя произнасяните по-често. Може би споменавам името Калоян. И „Обичам те“ на хората, които обичам. Това не им го спестявам.  

С каква мисъл заспиваш вечер? И утрото ти по-мъдро ли е от вечерта?

Мислите вечер са: „Добре ли са хората, които обичам?“, „Днес не направих на никого нищо лошо.“ И да, утрото е по-мъдро от вечерта. Продължавам да обичам сутрините. Особено момента, в който отивам да събудя Калоян. Години наред детето ми се събуждаше без мен и днес все още се наслаждавам на тези минути.