Зад кулисите в Операта някой тича и подскача. Яде шоколад. Забравя си каскета на пейката. Така е, когато си на осем, девет и десет години и изчакваш момента да се появиш на сцената на мюзикъла „Клетниците“, където ще обереш силни, силни ръкопляскания, съпроводени тук-там от сълзи у сантименталните зрители.

Преоблечи мъж като жена и пусни дете на сцената – това винаги носи успех, казва Людмила Козарева, която сме аплодирали като Дона от „Мамма миа!“. Този път тя е зад кулисите в житейската си роля на майка на осемгодишния Антон Марио Петров, който е избран от режисьора акад. Карталов да изиграе Гаврош. Антон Марио се редува в представленията с Владимир Илисавский, и той осемгодишен. В ролята на малката Козет влизат десетгодишната Анжелина Денчева и една година по-малката Ива Сомлева.
И четиримата имат... впечатляващи биографии.

Влади учи китайски в училище и е изкарал 100% на теста по езика, не само може да ви поздрави с „нихау“, но и да проведе разговор. Вероятно се дължи на музикалния слух, който е наследил от родителите си пианисти. Той е половин руснак по бащина линия, а колегата му Антон Марио е с четвърт руска кръв по майчина. Родословното дърво и при двамата е с разклонения в Санкт Петербург. И двамата говорят руски.

Анжи пее от тригодишна. Прочела е целия роман „Клетниците“, всичките му над 400 страници за месец-два като част от подготовката за ролята. Може да се каже, че е колега на Юго, защото вече е издала книга „Приключенията на Поля“. Наскоро е била премиерата, а средствата от продажбите ще отидат за фондация „За нашите деца“. „Приключенията“ няма да имат продължение, защото авторката вече е замислила нещо в друг жанр – работното заглавие е „Разсъжденията на едно десетгодишно дете“. Ще е свързано с моя живот, казва Анжи. Тя е пяла в Опера за деца и е печелила конкурси. Така казва – спечелих множество конкурси. Първите й преподаватели са Йорданка и Иван Казалиеви, после да я напътства се съгласява самата оперна прима Ина Кънчева.  

Ива пее от четиригодишна. Родена е в Япония, където родителите й отиват със стипендия от японското правителство. Майка й е физичка. Остават дванайсет години и през това време се ражда Ива. Освен че свири на пиано, тя ходи на уроци по рисуване, хип-хоп, солфеж и актьорско майсторство във формация „Таласъмче“. Двамата с Влади, внимание!, са пели през май в „Арена Армеец“ с Хосе Карерас на концерта от прощалното му турне. И двамата са кадри на детския хор на Таня Лазарова.

Антон Марио ходи на балетна школа при Албена Арнаудова-Коломбина и може да ви говори за адреналина на сцената. Напълно осъзнава, че костюмът е много важен, защото помага на артиста да влезе в ролята, затова по време на интервюто ни той остава с каскета на Гаврош на глава. Учи в училище с немски, хоби му е да ходи на ски в Пампорово, учудва се, че не знам, че в постановката злият Жавер (в ролята е Орлин Павлов, когото виждаме сега да се разхожда зад декорите с триъгълната си наполеоновска шапка и черния си полицейски мундир) не се дави наистина в реката, а пада върху дюшеци. Като поанта на разговора ни Антон Марио изсвирва на телефона си „Клетнически валс“, който е композирал и нотирал сам, вдъхновен от участието си в славния мюзикъл на Клод-Мишел Шьонберг и Ален Бублил.

Ива – Учех японски, но сега съм назаднала.

Влади – Много е забавно да се катериш по декорите.

Анжи – Книгата няма да е приказка, ще е свързана с истинския живот, с моя живот.

Антон Марио – Децата зад кулисите са като тигри в зоопарка.

Глас на майка – Който яде шоколад, пее лошо.
(Предупреждението остава без последствия.)

Може да гледате „Клетниците” с режисьор акад. Пламен Карталов и диригент Игор Богданов, с костюмите на Лео Кулаш и сценографията на Ханс Кудлих, на 9, 10, 11, 12 януари в Софийската опера. Следващите представления са през май.