Николета Абрашева става част от комуникационното ателие „Mate Bulgaria” през 2015 година. Пет години по-късно, заедно с Мила Кръстева и техни съмишленици основават Фондация „Mate Kitchen“, чиято основна цел е да се бори с безразборното разхищение на храна.

Как се роди идеята за вашата фондация „Mate Kitchen“?

Едно от нещата, които най-силно ни мотивира, са нелогичните факти: България е най-бедната страна в ЕС, но изхвърля стотици хиляди тонове храна, една трета от която е годна за консумация. С колегите от комуникационно ателие „Mate Bulgaria” сме развивали десетки идеи и предложения към клиенти за социални проекти и инициативи. В една от творческите ни срещи решихме да спрем да предлагаме, а сами да основем организация, която да осмисли кулинарната платформа, която отдавна планирахме. И най-вече – да осмисли нас като хора. Така се роди фондация „Mate Kitchen”.

Как планирате да постигнете системна промяна?  Нашата първа стъпка са видеата с идеи за рецепти с остатъци, както и полезни идеи и съвети за съхранение на храната. Преди да започнем да действаме, трябва да се образоваме. Започваме стъпка по стъпка. Работим в посока да достигнем до най-много хора с информация за необходимостта от превенция, която се състои най-вече в планирането на покупките. Разработваме практически съвети за планирано пазаруване чрез конкретни предложения за седмично меню. Но най-важното е промяната да минава през сърцата ни, само тогава е устойчива, истинска и ефективна.

Как ще подхождате в работата с хранителните вериги и как с обикновените хора?

Хранителните вериги не са неодушевен предмет в нашите представи. Зад тях също стоят хора, те също се хранят, консумират, пазаруват, изхвърлят. Но те познават потребителите най-добре и могат много да ни помогнат, ако пожелаят. Тепърва ни предстоят разговори за осъществяването на различни идеи, които ще улесняват процеса на планирано пазаруване. Признавам, че имаме няколко смели хрумвания, които, ако успеем да осъществим заедно с търговските вериги, неминуемо ще доведат до гореспоменатата и търсена промяна на нагласите във всеки един от нас.

Може ли да се готви с нулев отпадък наистина?

Със сигурност. Вече дори има такива ресторанти, и то в София. Въпросът не е възможно ли е, а искаме ли да готвим с нулев отпадък? Това ще въведе нови отговорности, а хората станахме все по-капризни и докачливи на тази тема. Компостиращите кофи са вид иновация, за която не всеки е готов все още. Те създават ангажимент, в който модерният, зает градски човек трябва наистина да е убеден, че има смисъл да инвестира времето и парите си. Затова казваме, че това е бавен и сложен процес и искаме да вървим стъпка по стъпка. Първо превенция и информация, после практически съвети и чак тогава можем да искаме от хората да интегрират иновации в собствения си дом.  

Приготвянето на вкусна храна с налични продукти само по себе си не е ли стъпка към ограничаването на разхищението?

Няма по-вкусно от домашната храна, защото тя е приготвена с любов. Точно затова създадохме едноименната кулинарна платформа. Тя е съвсем нова, но на нея потребителите вече могат да открият не само полезни съвети за съхранението на храна и идеи за остатъците в хладилника, но и множество „бабини“  рецепти. Искаме да пресъздадем всичко това в кратки видеа, за да е най-лесно на приготвящия да се ориентира в процеса. И, да, точно домашно-приготвената храна, за която си пазарувал разумно, и в която си вложил цялата си любов, е първата крачка към ограничаването на разхищението.

Кога според вас може да се надяваме, че хората в домакинствата ще започнат да използват хранителните продукти разумно?

Могат да започнат веднага. Каквото зависи от нас, вече го правим – спестяваме им лутането в интернет и систематизираме полезни съвети и рецепти с т. нар. остатъци. Говорим по темата, търсим партньори, мислим, мечтаем, дерзаем. Наясно сме, че за устойчиви промени трябва още много – най-вече време. Но истината е, че ако започнем да се замисляме малко по малко колко много разхищаваме, ще осъзнаем, че светът не започва и не свършва с нас. Че има хора, за които нашият боклук е мечтана вечеря, и че не е срамно да подадеш ръка, да споделиш обяд и да спестиш храна. Вярвам, че постепенно ще започнем да се замисляме, да се осъзнаваме, да станем по-отговорни, по-разумни и в крайна сметка - по-добри хора.