Разсмяхте българската публика с историята, която имате с Кристоф Ламбер. Казахте, че първата ви работа в киното е била като негов шофьор.

Запознахме се през 1987 година, тогава бях много беден, не познавах никого в Париж и си търсех работа, за да оцелея. Предложиха ми да работя за филма „Обичам те“ на Марко Ферери като негов шофьор. Но возех и Кристоф, който беше в главната роля. Той беше голяма звезда, целият свят беше влюбен в него, и най-вече всички жени. Той е прекрасен, много мил човек. Филмът беше част от състезателната програма на Кан, така че возех Кристоф и в Кан. Жените му подаряваха плюшени играчки, той ги оставяше в колата, едвам можех да карам от тях. Имам още една весела случка с него. Когато снимах „Влакът на живота“ в Румъния, спях в много красив хотел с балкон, който гледаше към езеро. Имаше още само една стая с подобен изглед в хотела, но тя беше без балкон. Продуцентът ме предупреди, че Кристоф Ламбер идва да снима в Румъния и иска стаята с балкона. Казах му – кажи на Кристоф, че не може да я вземе, защото неговият шофьор в момента спи там. И Кристоф трябваше да се настани в стаята над моята. Разбира се, много се забавлявахме с тази история, прекарахме много вечери заедно и оттогава се виждаме често.

Докато шофирахте за Кристоф ли разбрахте, че искате да правите кино?

Още преди да го срещна, знаех, че искам да се занимавам с кино. Завършил съм Френската киноакадемия, в Румъния съм се занимавал с театър, знаех, че трябва да стана режисьор, за да бъда в мир със себе си. Ферери беше моят ментор, осем години бях негов асистент и той ме е научил на изключително много неща.

За евреите, които са герои в няколко от филмите ви, казвате, че много обичат да се шегуват със себе си и със своя бог.

От зората на съществуването си евреите минават от беда в беда, но оцеляват благодарение на чувството си за хумор. Много специфично за нашия хумор е, че обожаваме майките си, а не преставаме да се шегуваме с тях. Ще ви кажа най-краткия виц. Еврейска майка се обажда на гарата и пита – в колко часа пристига синът ми? (Както една друга майка в едни други времена може би е попитала: Кога влиза в Йерусалим синът ми?)