В Народния театър съм заради „Игра на тронове”. Захари Бахаров, който ми е добър приятел, участваше в две постановки на Камен Донев. Избират го за „Игра на тронове”, викат го да снима в Англия. И Камен Донев, който също ми е добър приятел, ми се обажда. И двамата ме помолиха да дойда и да заместя Захари в два спектакъла на Камен. Научих текста за една седмица. Явих се на репетиция. Така се качих на сцената на Народния. След това директорът Павел Васев ми предложи да участвам в няколко други представления и да стана част от трупата на театъра. Това стана преди 4-5 години.

Вече 20 години съм актьор. Отказвал съм много предложения. Тодор Колев казваше: „Пропусни 5 лева сега, защото утре ще вземеш 50.” Настроен съм кантиански. Кант си е живял в Кьонигсберг (смята се, че през целия си живот немският философ не се e отдалечил на повече от 10-20 километра от родния си град, б.р.). И аз съм си тук, не съм тръгнал да чукам по чужди порти. Знам, че щастието трябва да го търся в мен. Моята посока е отвън навътре. Явно съм по-млад дух и трябва да копая навътре, там да търся артефакти.
За „Пътят на честта“ ме извикаха на кастинг за конкретната роля. С (режисьора) Виктор Божинов съм работил и във „Възвишение“. След кастинга тръгвам да се прибирам, а студиата бяха далеч. Докато чаках такси, покрай мен мина кола и спря. В нея беше Милена Фучеджиева, главната сценаристка, която присъстваше на кастинга. Тя ме покани да се кача в колата и докато пътувахме, поприказвахме. Мисля, че тогава везните се наклониха към мен.

Нарочно правя перснонажа си – Димитър, толкова болезнено реалистичен. Да бъде като шамар, като бъркане в очите. Смятам, че една част от населението още влачи тежко патриархални навици, че насилието не му е чуждо. Дори да не е физическо насилие... Виждал съм такова пасивно-агресивно поведение и то при уж модерни хора – „ще ми подадеш ли солницата, миличко”. Като че ли ти е слугиня. Тонът е различен, но съдържанието е същото. Вярвам, че типажи като моя герой могат да се променят, затова харесвам и историята за Гесмас и Дисмас, двамата разбойници, които били разпънати заедно с Христос. Единият преди смъртта си се покаял.

Вчера влизам в хлебарницата, исках да купя хляб с квас, още не го бяха изкарали. И ми казват – отидете да изпиете една ракия и тогава елате. Видели са какъв съм в сериала и са повярвали на персонажа ми.

Не съм съзерцателен тип. Подвижна натура съм. Тая фигура не е току-така. Смятам, че е хубаво мъжът да търчи, да действа. Така сме се развили. Само ние имаме потни жлези и можем да бягаме 42 километра, без да прегреем. В миналото мъжете са гонили дивите животни, за да отглеждат семействата си. Сега ние гоним много други неща, но целта е същата. Един мъж трябва да може да тича. Такъв човек съм и аз - тичащ.