Красимира Стефанова е икономист по образование, известно време работи в банковата сфера, докато в един момент не решава, че иска да започне нещо ново. И изборът й е доста далече от финансите и банковото дело. Започва да се занимава с микроблейдинг. „Сертифицирах се в световно известната PhiAcademy на Branko Babic - направление PhiBrows. От 2015 практикувам изключително Микроблейдинг, като не само работя с клиенти, но и провеждам курсове, като преподавам правилната техника на други колеги или хора, които имат желание да започнат такава дейност“, споделя Красимира Стефанова. Много известни лица се доверяват на професионализма й.

- Преди това сте работили в банковата сфера, какво ви накара да изоставите това поприще и да потърсите ново?

По принцип още от дете обичам да правя различни неща свързани с творчество, винаги съм се вълнувала от бюти сферата и съм обичала да изобретявам неща с ръцете си, именно това преобърна живота ми през 2012.

Нещата, които научих в банковата сфера, ми дадоха много – ред, дисциплина, научих се да комуникирам с хората. Но в един момент почувствах, че вече не съм на мястото си и исках да започна нещо различно. Реших да изляза извън рамките, в които живеех и да намеря вдъхновение и удовлетворение, за да бъда в баланс със себе си. Изпитвах необходимост да имам свобода на действията си и да разполагам сама с времето си.

- Трудно ли взехте решението да започнете отначало в различна професионална сфера?

Решението беше емоционално, но ако трябваше да бъде рационално щеше да ми отнеме много повече време.

- Защо избрахте да се занимавате с микроблейдинг – това е доста далече от банковата сфера?

Исках да правя нещо иновативно, което беше непознато до момента, като естетична услуга, която е максимално близко до естествената визия и същевременно решавам проблеми като спестявам време. Помагам и когато се налага да бъде направен микроблейдинг по здравословни причини и добавя самочувствие.

- Къде учихте и колко време ви отне, за да се специализирате в новата си работа?

Историята е много интересна. Първоначално стартирах с поставяне на мигли, като тогава в България тази услуга почти я нямаше. Много харесах обаче веждите на една от клиентките ми, която беше корейка и където тази процедура е много разпространена. Казах искам и аз такива вежди, тя каза - ела в Корея, няма къде другаде. Помолих я да ми купи материали и инструменти, прибрах ги и след две години, когато бях решила да се занимавам с това, съвсем случайно се натъкнах на PhiAcademy в Сърбия, която популяризира метода. Мигновено предприех действие в тази посока. Въпреки че цената беше доста висока, знаех, че с това искам да се занимавам. Обучението беше на няколко етапа като продължи 6 месеца, а заключителният изпит беше реална работа, която трябваше да бъде одобрена. След това започнах да правя близки до мен хора, за да бъда максимално уверена в услугата, която предлагам. Трябваше ми една година, за да бъда абсолютно сигурна в качеството и нивото на работата си си.

- Имаше ли момент, в който да съжалявате, че сте започнали отначало?

Не, за всяко нещо, случило се в моя живот, съм научила, че идва, когато трябва и съм щастлива, че съм имала тази възможност. Никога не съм съжалявала, че съм започнала отначало.

- Плашеща или вдъхновяваща е промяната?

Всяка промяна за мен е вдъхновяваща. За да си успешен в професията, трябва да отдаваш всичко от себе си, с цялото си сърце.

- Какво ви отличава от останалите специалисти в микроблейдинга?

Аз съм една от първите в България, която популяризира метода чрез Phi Brow Academy. Опитът и увереността, която имам, са важни за мен. Моят начин на работа залага на естествената визия, като оформям веждите спрямо формата на лицето, подбирам цвета като съобразявам с цвета на косата и тена на лицето. Целта ми винаги е максимално естествен вид. Голямо щастие за мен е когато видя усмивката на клиента.

- Предполагам сте чували сентенцията: „Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.” Така ли се оказа при вас?

Абсолютно вярно е това. Улавям се на моменти, че когато работя, изпадам в едно медитативно състояние, което мога да свържа с вид творчество. Истинските човешки отношения стават невъзможи, когато се изгубим в някаква роля Затова аз се стремя да живея истински. За мен това е пътят - да можеш да живееш според своите желания и копнежи. Да следваме сърцето без страх където и да ни отведе. Не е лесно, но си струва да бъдем смели. Защото щастието е резервирано за смелите.