За да се съобразят с тази фетва, фризьорските салони имаха разлепени известия, в които се заявяваше, че скубането на вежди не е включено в предлаганите от тях услуги. В много от съобщенията дори се уточняваше, че скубането на вежди е осъдително, тъй като е нарушение на религията. Но жените с проблемни вежди все пак заобикаляха тази забрана, като просто боядисваха излишните косми на лицето си.

Като тийнейджърки неминуемо трябваше да изслушваме пространни проповеди за необходимостта да се подчиняваме на своя бъдещ съпруг. Беше ни обяснено, че това е едно от нещата, които ще гарантират на жената място в рая. Проповедниците наблягаха върху необходимостта жените да получават разрешение от съпрузите си за всяко нещо – посещение при роднините, подрязване на косата и дори извършване на доброволен религиозен пост. Втълпяваха ни нуждата да се подчиняваме изцяло на съпрузите – във всички аспекти от ежедневието. Както заяви един саудитски шейх в словото си, „... ако вашият съпруг има гнойна рана, трябва да излижете тази гной и това даже ще е по-малко от онова, което той е в правото си да очаква от вас“.

Утешавах се с мисълта, че тези непосилни задължения ще ме направляват по пътя ми към рая. Представях си и каква би била алтернативата – ад, изпълнен с греховни помисли, които следва да избягвам. Всеки ден носех ръкавици и черни чорапи, както и никаб, който покриваше изцяло лицето ми. Престанах да посещавам къщите на леля и чичо, за да се срещам и забавлявам с братовчедките, като единствените ми визити бяха, за да изразя уважително отношение към роднините си – много важно предписание в саудитското общество. Занемаряването на това задължение към семейството можеше да бъде причина за лишаване от божествената благодат. Но в моите очи на религиозно момиче не всички роднински връзки бяха равностойни. Когато бях в гимназията, отказвах да придружавам майка си по време на гостуванията й в Египет, тъй като това е греховна държава, където жените не са забулени, гледат се филми, а мъжете и жените общуват свободно помежду си. Смятах, че не е възможно да съм в такава страна и да не стана обект на греховете на нейните жители. И никога не забравях да напътствам майка си да покрива лицето си по време на своето пътешествие.