Манал ал-Шариф е типичното саудитско момиче – силно религиозно и покрито от глава до пети с никаб. Родена е в свещения град Мека в семейството на таксиметров шофьор и набожна домакиня. Израсла е с политкоректни кукли, приличащи на вързопчета без лица, защото според тълкуване на Корана изобразяването на живи същества е забранено. В училище редува двете ушити от майка й от грозен зелен плат униформени рокли. В гимназията един ден отива забрадена с бяла кърпа вместо с позволената за нейната възраст черна. Още на втория час заместник-директорката смъква кърпата от главата й заедно с кичур коса. Спортът и музиката са забранени, в единствените разрешени допълнителни часове се учи как се плете и как се правят сладка и туршии.

Манал има всички шансове да стане образцова саудитска съпруга. Докато следва в университета обаче – какви беди докарва само това образование! – променя възгледите си. Професионалният й път я отвежда в най-голямата петролна компания в света – „Арамко“. Място, в което саудитските порядки не важат и тя може дори да шофира. Става едно от лицата на Women2Drive – кампанията за право на жените да шофират. Според системата от неписани правила, датираща от седми век и поддържана в Саудитска Арабия от уахабитските имами – ултраконсервативните духовници, това е харам, забранено. Все пак има ислямски учени като Ал-Албани, които допускат, че жените могат да карат автомобил, защото по времето на Пророка Мохамед им е било позволено да яздят магаре. А и автомобилът им предоставял по-голяма защита от „вълците“, които само дебнат да ги нападнат и да разрушат целостта им, бранена с помощта на никаба – черната бурка, оставяща процеп само за очите.

През 2011 г. Манал ал-Шариф попада в затвора с обвинението, че е шофирала. Тя е лице на една тиха революция, която започва доста по-рано, подклаждана с постове във фейсбук и довела в крайна сметка до падането на забраната през август миналата година.

Историята на Манал има огромен отзвук в цял свят. През 2012 г. списание „Тайм“ я включва в ежегодния си списък с най-влиятелни личности. Наричат книгата й автобиографичен трилър. „Да се осмелиш да шофираш“ е много повече от манифест за права, това е пълнокръвен разказ, който ще изненада дори онези, които смятат, че познават живота в най-консервативната арабска държава. Защото е разказ на истински инсайдър, дошъл от скрития свят на саудитските жени. Това е пътуване във времето – със средновековните порядки в девическото училище и обрязването на женските гениталии от кварталния бербер, с инквизициите в килиите.

Манал има възможност да издаде книгата си, защото емигрира в Австралия. В родината й я очаква нов арест и тя не смее да се върне, въпреки че там е останал по-големият й син. След жестокото убийство на журналиста от „Вашингтон Поуст“ Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул Манал повече от всякога е наясно, че да критикуваш режима на принц Мохамед бин Салман е опасно за живота. Но тя продължава да го прави. Преди месец предприе обиколка из големите американски градове, за да говори за нарушените права на жените в родината си. Станах на 40, а синът ми все още е мой настойник, казва Манал по повод абсурдния закон за опекунството в Саудитска Арабия. Според него жените трябва да имат разрешението на мъж за почти всяка своя крачка, включително за ходенето на училище или в болница.

Дали Манал се страхува? Със сигурност. Но няма намерение да замълчи, както и да спре да шофира.

Откъс от книгата „Да се осмелиш да шофираш“ от Манал ал-Шариф, издателство „Киви“

Покриването на лицето е онова, което отличава една свободна жена от невярната жена или от робинята; то й позволява да избегне опасността от нападение от страна на вълците, които бродят сред нас. Както ученият Ал-Куртуби каза: целостта на жената – нейното тяло и глас – е „аура“ (грях, когато се показва) и не трябва да бъде разкривана, освен ако тя няма нужда да го направи…

Други табута включваха носенето на панталони, фризирането на косата и дори сресването на една страна – последното било забранено, за да не прилича мюсюлманката на неверничките. Лакирането на ноктите пък е недопустимо, защото пречи на ритуалното обливане с вода. Всъщност най-често цитираните забрани от страна на религиозните ни лектори, спазването на които поглъщаше по-голямата част от времето ни, често бяха не само за дребни „провинения“, но и за тривиални навици от типа на недопустимото скубане на веждите. Макар и хадисът, който бе сочен като източник на тази забрана, да не бе истински, а просто думи на един от сподвижниците на Пророка Мохамед (с.а.с.), това табу продължаваше да се прилага. Идваше с обяснението, че скубането на вежди е намеса в делото на Бога и всяка жена, която го практикува, ще бъде лишена от божествената благодат.