След като семейство Маунтбатън се прибира в Лондон, между Острова и субконтинента писмата в двете посоки прелитат всеки ден. Постепенно се разреждат до веднъж седмично, но си остават все така интимни. Неру изпраща подаръци на своята приятелка от всяка точка на света, до която пътува – захар от САЩ, когато в Англия тя е дефицитна стока, цигари от Египет, пресована сладка папрат от щата Сиким в Хималаите, албум с фотографии на еротични скулптури от Храма на слънцето в Ориса. „Аз не се интересувам от секса като секс, пише му тя в отговор на подаръка. Трябва да има нещо много повече, красота на духа и на формата и нейния замисъл. Но мисля, че ние с теб сме малцинство! Още една скъпоценна връзка.“

След няколко години кореспонденция Едуина и Джавахарлал започват да се виждат отново, гостувайки си един на друг. Толкова често, че това започва да буди недоумение и дори безпокойство – по повод пътуванията на лейди Маунтбатън до индийската столица частният секретар на кралицата отбелязва в писмо до частния секретар на министър председателя Уинстън Чърчил, че визитите на Едуина в Делхи са извън рамките на благоприличието. На двамата обаче съвсем не им пука – обичат да са заедно и пренебрегват дори официалните си задължения, за да бъдат насаме. С напредването на възрастта връзката им става все по-силна. В Индия опозиционните партии започват да разпространяват слоугана „Ако надникнеш в сърцето на Рама, ще видиш там Сита, ако отвориш сърцето на Неру – ще откриеш Едуина“.

През 1958 г. той обявява оттеглянето си от активния политически живот под претекст, че се чувства стар и потиснат. Всъщност Едуина го съветва да си вземе почивка. И Неру тръгва към Хималаите. Там го намира писмо от Лондон, което гласи: „Кажи ми дали да продължа да ти пиша или не. Ще те разбера, ако кажеш не през следващите месеци.“ Той тутакси отговаря: „Как мислиш, че бих могъл да пътувам, ако месеците минават без писмо от теб? Осъзнаваш ли какво означават за мен твоите писма?“

През януари 1960 г. двамата прекарват няколко дни заедно в Индия, без да подозират, че това е последната им среща. На 21 февруари Едуина е намерена мъртва в спалнята си, след като известно време преди това здравето й се е влошило. В ръцете й, както и разпръснати върху леглото, са писмата на любимия й Джавахар.

Неру не си позволява да скърби публично, но възрастта сякаш изведнъж започва да му личи – лицето му се сбръчква, развива заболяване на белите дробове и тотално се скапва.

През януари 1964 г. по време на сесия на Конгреса получава лек мозъчен удар. Лорд Маунтбатън, когото Неру нарича приятелски Дики, веднага идва да го види. Намира го шокиращо слаб и дезориентиран. Съветва го да спре да работи. Но Джавахарлал така и не успява да последва съвета му, много скоро след посещението на британеца – през май - получава втори удар и едновременно с това инфаркт. Изпада в кома и няколко часа по-късно издъхва. В последния му път го изпраща и приятелят му Луис Маунтбатън, с когото са споделяли възхищение от Махатма от една страна и любов към човечната и интелигентна Едуина от друга.