На бърз галоп, всеки ден на път. От първата седалка на колата видях и преживях едно райско кътче от изумителната земя Индия. Натисках педали и клаксони, затварях очи, мислено се прощавах с любимите хора, когато нищо не можеше да се направи в клокочещия гейзер на градския трафик, който, аха да изригне, когато поредният страховит камион-гигант „Татра“ се уголемява с изумителна бързина в предното стъкло на колата ни или по няколко мотоциклета отляво и отдясно едновременно воюват за правото да се настанят на нашето място на пътя. Нищо не ти се полага, заработва се. Това е правилото на пътя. Така разбираш тръпната радост да си жив, оцелял. До мен неизменно грееше лъчезарната усмивка на нашия шофьор, който никога не се ядоса или наруга, не спря рязко, а сладко ни разказваше как се договорят браковете и до днес. На 22 години вече е време да се задомиш. Ако сам не се справиш, семейството се заема със задачата. Женитбата е за цял живот. Омъжените жени носят пръстени на втория пръст на краката си и жълта връв около врата си (всички да знаят, че са надянали хомота). Жени, които носят женска рожба, често биват убивани, защото за много семейства е непосилна зестрата, която се плаща при женитба. Реалности. Понеже този подход за коригиране на природата е довел до превес на мъжкото население, въведен е специален закон, който забранява да се съобщава полът на детето предварително, но кой ти спазва закона? Те и кастите са премахнати, пък йерархията се спазва стриктно и чинно. Брамините например са измежду най-високопоставените хора. Единадесет години изучават Ведите. После живеят в специални богаташки квартали и властват над живота на хората грубо и безцеремонно. Какъвто и проблем да имаш, подстригваш се и после сядаш пред брамина. За мъдрия му съвет плащаш скъпо и прескъпо. После носиш в храма банан, плода без грях, защото няма семе. Там те очаква отново брамин. И на него даваш лепта за благословия. Всички брамини, които срещнах, бяха дебели и сърдити и събираха с неохотно благоволение пари от миряните.

Керала

Насън сякаш минаха дните. Солници, чаени плантации, свещени реки и природни резервати, предизборни кампании, въпиюща бедност, смайващ разкош, мазни политици, яхнали властта на мощни возила, търгуване на гласове (толкова близко и познато) - цялата пъстра менажерия от образи и събития натиквам за малко в класьора за спомени. Следва почивка „в лукс“. Разкошни вили зад високи дувари, басейни в рамка от ярки хибискуси, ароматни свещи, гласове на райски птици, приказно красиви палми, хамаци за двама, фреш от кокос, точно като по филмите – мечта на всеки изтерзан от 10 - дневен тур из гореща Индия турист. Не мога да се нарадвам! Тичам на плажа, Отново на океана! По залез. Романтика на макс. Предвкусвам удоволствието на вечерята. Риба ще е, какво друго на фона на лунната пътека пред нас, и бяло вино, добре охладено?