Индия прилича на свенлива девойка със смугла кожа и черна плитка на тила, която бавно и полека отгръща един воал подир друг, отваря се чиста и неподправена пред своя избраник и покорява сърцето с естествена красота. Пъстрото й сари омагьосва с искрящи ярки цветове. Ухае омайно на жасмина, който всяка сутрин зaкичва в косите си. Маслинено черните й очи греят, усмивката й завладява. Нежна, приветлива. Многолика. Търпелива. Силна. Плодовита. Мъдра. Добра. Приласкава в скута си. Отпусни се, защото тя ще разказва дълго и сладкодумно фантастични истории от древни времена. Музика на ситар – красиво протяжна, иде отдалеч и те води из свят различен, непознат. Приказка на 5000 години.

Eдна цяла вселена, която има своя орбита на въртене, свои закони за оцеляване, свои митове, легенди, нрави, хилядолетни норми и категории и нехае за това, че не е много инстаграмско-фейсбукска дестинация за белия човек. Преживяла е много по-тежки истории от нашето игнориране. Португалци, холандци, най-сериозно англичаните са я провидели, оценили и „цивилизовали“ по свои представи. Тя, голямата и вечната, набира бавно сили за своята мирна революция, водена от един лидер, препасан само с доти, който обикаля страната с чиле памук и чекрък за предене на памука. Махатма Ганди: бащата на най-голямата демокрация в света. Днес той тъне в забрава. Дали младото поколение знае кой е Ганди, не мога да кажа. Но може би си струва. (Музеят в Мумбай е чудесен повод за опознаване на големия мислител.)

На път ме изстрелва моят йога учител. „Ако искаш да видиш Индия такава, каквато е била хилядолетия, върви. Скоро ще е късно.“ Веднага се организирам. Южна Индия – тук са корените на една от най-древните цивилизации. Още не зная колко вълнуващо преживяване ме очаква. Ще я откривам всеки ден в различна светлина. Ще пътувам все на юг, ще разгръщам история век подир век, ще бъде топло и влажно, после сухо и горещо, дрехите ще лепнат върху тялото, ще се обувам и събувам по 10 пъти на ден пред храмовете, ще ми лепят бели точки на челото от костите на кремирани хора за късмет, ще бъда като боливудска звезда, хората ще адмирират русите коси и бялата кожа, които са символ на красота тук, ще се редят на дълги опашки за кадър с добрата енергия, която вярват, че нося. Ще се дивя, ще се превъзмогвам всеки ден за нещо различно и когато го направя, ще съм щастлива от новото ми аз. Ето това е магията Индия, помага ти да се преоткриеш.

Тамил Наду, люлката на индуизма. Райско място и рог на изобилието.

Столицата на Тамил Наду - Мадрас

Наричат го Атина на Изтока. Лежи на Бенгалския залив и носи днес името Ченай. Той е културно-историко-религиозната столица на Индия, първият пункт, на който акостирали корабите на португалските завоеватели.

До днес пристанището му е едно от най-важните за страната. Англичаните, които имат колониално присъствие повече от два века, усвоили полуострова нашироко, с мащаб, с перспектива. Тяхното господство е оставило строителство и градоустройство, които и до днес се ползват по предназначение - болници, университет, държавни учреждения и пр. От това време са пристанището, военното укрепление Свети Джордж, където се е помещавала и „Източноиндийска корпорация“, собственост на британците, останала в историята като най-големия монополист на производството в Индия, забележителна още с жестокостта на експлоатацията, безскрупулните си методи на работа.