Гарт Маклиан: Айенгар йога помага при множествена склероза

Лилия Илиева 06 октомври 2019

Снимка: личен архив

Една млада жена с двигателни проблеми пристъпва за първи път през живота си към стойка на ръце. Прави това, което й казва йога учителят, а самият той само с едно ловко движение прехвърля през корема й усукано дебело въже и... тя се държи само на ръцете си с тяло, изопнато във въздуха като свещ. Излизайки от асаната, вече на колене, жената се прекръства. А инструкторът реагира с махване на ръка.

Видеото е от практика на йога Гарт Маклиан с хора с МС и може да бъде видяно на сайта на фондация МС – МОГА САМ, по чиято покана заедно с тази на Sattvica Айенгар йога студио той проведе в София тридневен семинар за работата с множествена склероза, болестта на Паркинсон и други автоимунни и неврологични проблеми и симптоми, свързани с нарушения на двигателната дейност.

Гарт е актьор, бивш личен асистент на Стивън Сегал, бивш продуцент в Холивуд и заедно с това един от основателите на терапията по метода на Айенгар йога. Той е и йога учител и терапевт, водещ класове и семинари в Лос Анджелис и по цял свят. Автор е на книгата Yoga and MS, A Practice Guideline, която описва неговата лична всекидневна практика на айенгар йога, помагаща му да поддържа своето здраве след поставената му преди 23 години диагноза множествена склероза. Книгата може да бъде поръчана на сайта му yogart.com.

„Разбрах, че имам множествена склероза през 1996 г. Сега съм на 59 години, тогава бях на 36. Работех като личен асистент на Стивън Сегал, обикалях цял свят покрай ангажиментите, свързани с неговата програма, и продуцирах малка пиеса по текст на местен драматург в Холивуд. Бях подложен на огромен стрес. Тогава започнаха тези схващания, които приличат на усещането от прищипан нерв. Но това усещане се движеше през ръцете ми към краката, обхващаше лицето ми. След това всички те ставаха безчувствени. Не можех да разбера какво се случва. Все едно цялото ми тяло заспиваше. Не можех да го контролирам, да държа химикалка, да се закопчавам, повдигам краката си, за да вървя. Изплаших се. В болница ми направиха скенер на мозъка. Лекарят настоя да остана за още изследвания. След още снимки на мозъка, на гръбначния стълб и изследвания на кръвта ми поставиха диагнозата МС.“

Как я прие? И какво знаеше за МС тогава?

Бях облекчен, че не става въпрос за рак на мозъка. Не ми се умираше. Прозвуча ми като втори шанс, но не знаех степента на инвалидност, която имам, и дали някога ще е възможно да се подобря.

А каква степен на инвалидност имаше тогава?

Не чувствах тялото си, не можех нито да ходя, нито да пазя равновесие. Усещах се уморен. А това не беше първата ми криза. 14 години по-рано, когато бях на 22, за около осем седмици ми беше трудно да си движа пръстите. Тогава бях студент в актьорско училище в Ню Йорк. Реших, че за да преодолея тези усещания, трябва да практикувам бойни изкуства. След като завърших, заминах за Лос Анджелис и срещнах Стивън Сегал. Станах негов личен асистент. Работех 24 часа 7 дни в седмицата. И работата беше много стресираща. В същото време продължавах да имам мравучкания на места, но мислех, че са прищипани нерви и са в резултат от тренировките. Бях уплашен.

Как се справи с това чувство? Как решаваш да продължиш нататък, когато те е страх?

Трудно е. Опитвам да отстраня мислите си и да не позволявам на ума ми да се намесва. И да поддържам вярата си, че това, което правя, е в правилната посока.
В онзи момент в болницата бях инвалидизиран, което означава, че останах и без работа. Лежах в болницата, натъпкан с успокоителни, които да намалят възпаленията в мускулите ми и в мозъка. Консултирах се с невролог какво да правя, за да си помогна. Той препоръча да опитам с йога, за да поддържам ума и тялото си активни. И да ходя на плуване, защото понякога при хората с МС, не при всички, но при мен е така, топлината може да задълбочи симптомите. Тогава един приятел мина да ме види и ми разказа за айенгар йога. Като започнах да се чувствам по-добре, излязох от болница. Беше събота. Във вторник отидох в студиото по йога.

И какво се случи?

Още когато чух диагнозата, знаех, че ми предстои бягане на дълго разстояние. Трябваше да си бия инжекции в продължение на две години, но от лекарствата се чувствах изтощен и още по-зле. Не исках да ги вземам, защото ефектът им все още не беше изследван достатъчно. Реших да опитам да ги спра и да правя йога всеки ден, за да видя как ще ми подейства. Нямам семейство, така че мога да си позволя да експериментирам. След няколко седмици практика се почувствах много добре. Възвърнах си мобилността. Реших, че съм се справил с проблема, и тръгнах отново на фитнес. Два месеца по-късно заболяването отново се появи. И тогава си казах – трябва да приема диагноза си и да се отнеса с уважение към това, което се случва в тялото ми.

През 2001 г. МС атакува дясното ми око - виждах размазано. Не можех да шофирам. Но след това зрението ми се нормализира. Когато реших да вървя по пътя на йога, се уговорих с лекаря ми да ми правим изследвания всяка година и да проследим дали заболяването ми прогресира или не. От 2005 г. ходя на скенер всяка година и изследванията показват, че лезиите намаляват. Първо практикувах в Лос Анджелес с моя учител. Няколко години по-късно срещнах Айенгар – създателя на практиката. От него научих, че всеки ден човек трябва да прекрачва границата между смелостта и предпазливостта. Смело да кара тялото си да се движи, но и внимателно, за да не го пресили и нарани. Това е принцип, който се старая да прилагам и спрямо моите ученици. Всяка промяна изисква работа, упоритост и да излезеш от зоната на комфорта си, но с внимание към сигналите, които получаваш от тялото си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР