Идеалният мъж на края на Вселената

Ирис Крилатска 17 October 2019

 

И аз съм в този кюп. Винаги е било така. Човек може да си въобразява доста дълго време, че е извън кюпа, докато накрая не се осъзнае. И аз дълго време презирах най-популярните позитивни фейсбук статуси като снимки на сладки, пухкави кученца, котенца и бебенца, а напоследък стигам до извода, че точно това са най-дълбоките и мъдри статуси, а всичко друго е само суета. Така съм и по въпроса за идеалния мъж  – точно в кюпа. Искам каубой, но не ми харесва нито как мирише, нито как се държи в обществото, а и с мен понякога. Искам рицар, но не ме кефи идеята да си странства, а аз да гледам децата сама като кукувица в някаква си кула. Искам умен мъж, но пред мен да е глупав, а кой ще се навие да я играе тази игричка! Искам велик и храбър воин като Александър, ученика на Аристотел, или като Артур, отгледания от Мерлин.
Искам, ама няма.

И така явно ще е, докато свят светува.

Със сигурност знам, че не искам повече... тузари (да уточня – Тузаря беше един тип от един стааар сериал отпреди четвърт век почти – „Сексът и градът“ – който беше супер излъскан, страшен бизнесмен, плейбой и т.н., и главната героиня беше луда по него, а и той май по нея, макар че до края на филма си останах с убеждението, че все пак тя бе по-влюбената). И със сигурност не искам мъже с шалчета. Както искате го разбирайте, не мога да го обясня. Мъже с шалчета и точка. И мутри, и мутроподобни също. И със сигурност не искам краля на Малайзия, дето наскоро се разведе с Мис Москва.

Истински идеалният мъж не съществува и никога не е съществувал, това е ясно. До един момент ти е ясно на теория, а после – и на практика. Отдавна преминах реката на илюзиите и, както се казва – жребият е хвърлен. Вече не мога да бъда нито излъгана, нито заблудена. Мога само да се престоря на такава. Това е и тъжно, освен че е освобождаващо.

Има и трети вариант (винаги има и трети вариант) – идеалният мъж все пак да съществува. Някъде на края на Вселената. И може би един ден, в необозримо далечно бъдеще, някъде в открития космос, ние – разбеснели се девици, редови жени и благородни дами, носителки на все още живата женска землянска Х хромозома и кой знае как изглеждащи тогава – ще го пипнем и ще го омагьосаме.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Люба
03 January 2020, 01:23

Едни от най-въздействащите текстове в EVA са точно на Ирис, в които явно е заложена частица от женското начало-всеки път виждам по нещо свое, дори в ситуации, които са уж "частен" случай...Продължавай да летиш високо, Ирис.

ТВОЯТ КОМЕНТАР