Районът между авеню „Габриел“ и улица „Дю Сирк“ в сърцето на Париж носи аромат на носталгична въздишка по онези времена, когато Жана Моро и Катрин Деньов са прекосявали аристократичния квартал, за да достигнат до прочутото театрално пространство, носещо името на своя създател и основен меценат – френският моден дизайнер Пиер Карден. Връзката между театъра и родения в Италия Карден не се изчерпва само с безкрайната му любов към сцената, защото в сърцето му запазено място завинаги ще има покойната актриса Жана Моро, една от големите му любови. Казват, че когато се разделили завинаги, от прозореца на любовното им гнездо на четвъртия етаж полетяло пиано – като знак на интимна вендета и доказателство, че в романтичния живот на модната легенда нищо не се случва така, както се случва в ежедневието на обикновения парижанин.

Пиер Карден никога не се е чувствал удобно в това определение - обикновен парижанин. Винаги е бил горд с италианските си корени, макар че променя рожденото си име от Пиетро Кардини в Пиер Карден, както и със страстта към живота, предадена му генетично от неговия баща, заможен производител на вино. Благодарение на грандиозните му планове за бизнес успех във Франция, семейството напуска родната Италия и се отправя към Париж. Градът ще промени завинаги не само фамилната история, но и живота на 14-годишният Пиер, който започва да чиракува като помощник шивач в някои от най-прочутите за времето си ателиета – на Елза Скиапарели и Кристиан Диор. През 1950-а събира кураж да отвори свое собствено ателие, което три години по-късно представя пред отбраните си клиентки като едно от малкото ателиета от кутюр (висша мода) в Париж. Рискът да бъде пионер в бранша крие много предизвикателства, но му дава и свободата да развие таланта си. Преобръща традиционните представи за мода по онова време, прави авторски редизайн на мини полата и прокарва артистично трасе във френската мода, което завинаги ще се свързва с името му – футуристичните, ала Барбарела тоалети. Дълготрайният му интерес към космоса и вселената се подхранва от детските му спомени, когато мечтае да е космонавт и да открива нови светове. „Бях завладян от красотата на космоса. Помня, че приех като мой личен триумф стъпването на човек на Луната. Бях толкова вдъхновен и развълнуван от това историческо постижение за човешкия вид, че години по-късно, когато бях в Америка, направих всичко възможно да сбъдна една своя мечта - пробвах костюма на Нийл Армстронг, с който е бил облечен, когато е направил първата си крачка на Луната. И смея да твърдя, че и досега съм единственият, влизал в космическия скафандър на Армстронг!“, признава в интервю френският кутюрие. Обичта му към космоса е безкрайна и е причината през 1970-а да направи дизайн на костюм за НАСА.

Всъщност именно 50-годишният юбилей от кацането на совалката „Аполо“ на Луната е официалният повод музеят в Бруклин да организира изложбата „Пиер Карден – модата на бъдещето“, посветена на 70-годишната кариера на живата модна легенда. Голямата ретроспектива на Карден в САЩ (музеят в Бруклин е домакин на изложбата от 20-и юли до 5-и януари 2020-а) показва над 170 тоалета от най-важните етапи в модната му кариера. Като почетен член на академията за изящни изкуства в Париж, Карден е всепризнат меценат и колекционер, но казва, че най-ценното нещо в живота му не са стотиците платна от известни художници, а спомените и срещите с интересни хора. Един от тях е френският моден гений Кристиан Диор, с когото младият Карден работи през 1946-а на снимачната площадка на филма „Красавицата и звяра“. „Бях само на 22 години, младок, който имаше уникалния шанс  да попадне в ателието на Диор и да бъде негов асистент. На снимачната площадка на „Красавицата и звяра“ станах свидетел на чудото Диор, на способността му да създава шедьоври в движение. Да се вдъхновява, да търси, да не се страхува да открива и прави нежни революции в модния дизайн. По-късно усвоих тази способност – да се затваряш и да организираш стъпка по стъпка своя собствен полет. С годините разбрах, че моята запазена марка е способността ми да създавам дрехи за време, което все още не съществува – светът на бъдещето, моментът, който наричаме утре!“