Саня Борисова и Рене - всичко за сестра ми

И любови, и раздели – всичко е по две

Лилия Илиева 01 септември 2019

Снимка: Светослав Караджов

“До седми клас със сестра ми учехме в едно училище – разказва Саня Борисова - и ако някое момче случайно ме погледнеше, харесваше ме или имаше симпатии към мен, Рене го спукваше от бой.“ „И щом Саня отиде в гимназия, веднага се оказа с гадже.“ – допълва Рене.

Eдва ли някой би сбъркал, че са сестри. Рене и Саня си приличат много. Все едно наблюдавам двете половини на едно и също лице – хем помежду има синхрон и хармония, хем чертите им, на пръв поглед еднакви, са и различни. Ирена е по-малката сестра на актрисата Саня Борисова, инфлуенсър е в Дубай, живее там от 15 години. В България не е много известна, но в профила си в инстаграм има 360 хиляди последователи предимно от Саудитска Арабия и Арабските емирства. И Саня, и Рене са дългокоси, дългокраки, обезоръжаващо красиви. Докато си говорим в едно кафене след фотосесията ни, погледите на  мъжете от съседните маси са събрани в една посока - нашата.

Като малки имахме обща стая – споделя Саня, - и спяхме в едно легло. Сега се случва рядко. Снощи беше един от тези редки вече случаи, които понякога така ми липсват – да си говорим цяла нощ, докато забелжим, че се е съмнало.
Рене: И винаги много сме се гушкали. И като деца, и сега.
С: Първият ми съзнателен спомен е от изписването на майка ми със сестра ми от родилното. Бях много щастлива, че имам сестричка.

Баща ни е републикански шампион по самбо, след което беше и треньор и ни възпитаваше като момчета.
По какво си приличате и по какво се различавате?
С: Това, в което си приличаме, сис (така и двете се обръщат една към друга) го има по две. Тя е двойно по-амбициозна, двойно по-красива и двойно по-добросърдечна, двойно по-силна, двойно по-мъдра, по-социална, по-смела...
Р: Аз бих казала същото за Саня. Много се разбираме и се обичаме. И двете сме водни зодии, което помага. Аз съм Рак, тя – Риба.
С: И съм по-мекушава. Ирена е с по-твърд характер. Тя умее да ме отрезвява.

От малки ли сте такива?
С: Да, а освен това от малки сме много бойни. Баща ни е републикански шампион по самбо, след което беше и треньор. Взимаше ни със себе си, мен от четиригодишна, в залата по време на тренировките с отбора му. В момента, в който влизах, ми правеше подсечка, за да падна върху меките дюшеци, и хвърляше отгоре ми кожен чувал във форма и с размер на човек, пълен с пясък, а аз трябваше да го преборя. Бил е в казармата, когато съм се родила, и като го пуснали в отпуск да ме види, влязъл в родилния дом с думите: „Къде ми е момчето?“
Р: Така ни и възпитаваше – като момчета. Мен ме е почнал от количката. Подавал ми е вестник и като посегна, го издърпвал. Правил го е толкова пъти, че ако успея да го грабна най-накрая, съм го разкъсвала на малки парченца. До ден днешен много обичаме да се борим с баща ми.
С: Разказваме го така, че да звучи забавно, а на някой може да прозвучи странно. Но искам да кажа, че сме благодарни на баща ни за силните характери, които е възпитал в нас. А на майка ни за женствеността, на която ни е научиласа. Сега като говорим с него, ни казва, че преди може да е искал момчета, но е щастлив, че има дъщерите, които сме станали. Сещам се и за друго - че ни носеше барбита от Италия. И сис ги къпеше и подстригваше, а аз плачех, че са обезобразени. (Двете се смеят.)
Р: Пълнех леген и всичките, включително и барбитата на сестра ми, „ходеха на басейн“, без тя да знае.
С: Бяхме толкова злояди. Не ни пускаха да станем от масата, докато не си изядем всичко. А ние си криехме храната по джобовете и после я хвърляхме зад един гардероб, в който имаше кутии с обувки. Една пролет майка ми беше открила в една от кутиите 12 новородени мишленца. Бяхме отхранили популация с кюфтета, филии с лютеница и сирене.
Р: Сестра ми много обичаше масло.
С: Не го помня, но майка ми е разказвала, че съм смучела по цяло пакетче масло. Луда работа. Много обичах да рисувам. Правех го денонощно. И пишех. Бях интровертна, а сиси – обратно, беше много бойна мадама. В същото време си избрах най-екстровертната професия. За цялото ми семейство беше странно. Помня, че се бяхме събрали в Италия, където баща ми започна да работи. За първи път от много време бяхме заедно четиримата цялото лято. В края на сезона просто си приготвих куфара и им казах: „Довиждане! Отивам в София и ще кандидатствам актьорско майсторство в НАТФИЗ.“ Всички те бяха в шок и баща ми реагира: „Ти си толкова срамежлива. Не е възможно да станеш актриса.“ Но аз заминах.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Мария
03 септември 2019, 15:55

Бъди пълен егоист, себичен и самодостатъчен. Ето това е новата житейска философия днес.

ТВОЯТ КОМЕНТАР