"Толкин": За Властелина на думите

Вече в кината.

Ирина Иванова 28 юни 2019

Смях се на ревюто за филма на списание  „Ролинг Стоун“ със заглавие „... and one biopic to bore them all“ („... един биографичен филм ще ги отегчи“), което е перифраза на прочутото заклинание от „Властелинът на пръстените“:  „One ring to rule them all” („Единствен пръстен ги владее“). Смях се и... се съгласих, но само отчасти.

Биографичният филм „Толкин” на режисьора Доме Карукоски (роден в Никозия от баща американец и майка финландка и израснал във Финландия) наистина на моменти отегчава – със своето натрапчиво вторачване в детайлите на епохата, която пресъздава (първата четвърт на 20 век) – прекалено типично английски пейзажи, интериори, костюми. Дотолкова изпипани, че чак изглеждат изкуствени, стерилни в своята достоверност. И голямо пиене на чай пада, и бавно, бавно тече времето, и много сцени, че и цели епизоди са оставени във филма, въпреки че по никакъв начин не допринасят нито с нова информация, нито с атмосфера, нито с някакво вътрешно развитие, а просто повтарят вече случилото се, изказаното  и преживяното до този момент. Именно от тези сцени идва усещането за „затлаченост”, което към средата си филмът поражда у зрителя. И в същото време...

В същото време филмът не търси в нито един момент пикантното, зрелищното, „жълтото”. В нито един момент! „Толкин” е създаден с огромен респект към култовия писател Джон Роналд Руел Толкин, автор на безсмъртните фентъзи романи "Хобит" и "Властелинът на пръстените", и неговия живот. Той не се опитва да ви забавлява, не си изсмуква от пръстите истории и приключения, които най-вероятно авторът на „Властелинът на пръстените” и „Билбо Бегинс или дотам и обратно” (винаги ще наричам така тази книга, защото с това заглавие я прочетох за първи път в тийнейджърските си години, седнала на един огромен дънер в двора на селската ни къща – просто отворих книгата и не можах да я затворя, докато не я прочетох цялата – нещо, което не ми се случи след това с „Властелинът...”, истината е, че още не мога да прочета дори първата част) просто не е преживявал. Защо трябва да се търси на всяка цена екшънът? Струва ми се напълно възможно и вероятно животът на един писател, който освен това е и университетски преподавател, и учен лингвист, просто да е лишен от кой знае какви забележителни преживявания, освен вътрешните – тези във въображението му, приключенията с думите. 

„Толкин” се фокусира върху живота на младия писател – ранната смърт на родителите му, ученическите му години, приятелският му кръг от Оксфорд, любовта му с Едит Мери Брат, която по-късно става негова съпруга, участието му в Първата световна война, когато за първи път въображението му ражда образите на дракона, който изпепелява всичко и на митичния могъщ и зловещ владетел на Мордор Саурон, загубата на някои от най-добрите му приятели и стига до момента, когато Толкин започва да пише своята приказка на приказките, една от емблемите на фентъзи жанра и въобще на литературата на 20 век, която Питър Джаксън пренася на територията на киното в самото начало на 21 век с филма „Задругата на пръстена” от 2001 г.

Вероятно феновете на литературната и филмова поредица по прочутите романи на Толкин ще останат разочаровани от този биографичен филм, но за мен той е честен и не търси зрелище там, където го няма, само и само, за да впечатли определена аудитория и да спечели пари. Да, не е грабващ като историите, разказани от писателя, но това не е толкова чудно. Има толкова много примери за писатели, живели скучен привидно живот, в чиито творби обаче са отразени всякакви преживявания. Може би изборът на актьора Никълъс Холт, който играе Толкин и който е прекалено красив, хрисим, прекалено „гладък” някак и не носи в себе си тръпката на провокацията, също до голяма степен допринася за монотонността на филма. Същото се отнася и за Лили Колинс в ролята на Едит – безплътна като елф наистина, но с прекалено „минорно” излъчване.

Филмът не е блокбъстър, това е ясно. Не е и мислен като такъв. Не можеш да искаш да спечелиш на всяка цена от всичко – от книгите, от филмите, а сега пък и от автора. Между другото наследниците на Толкин категорично са се дистанцирали от филмовата му биография.

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР