Смях се на ревюто за филма на списание „Ролинг Стоун“ със заглавие „... and one biopic to bore them all“ („... един биографичен филм ще ги отегчи“), което е перифраза на прочутото заклинание от „Властелинът на пръстените“: „One ring to rule them all” („Единствен пръстен ги владее“). Смях се и... се съгласих, но само отчасти.
Биографичният филм „Толкин” на режисьора Доме Карукоски (роден в Никозия от баща американец и майка финландка и израснал във Финландия) наистина на моменти отегчава – със своето натрапчиво вторачване в детайлите на епохата, която пресъздава (първата четвърт на 20 век) – прекалено типично английски пейзажи, интериори, костюми. Дотолкова изпипани, че чак изглеждат изкуствени, стерилни в своята достоверност. И голямо пиене на чай пада, и бавно, бавно тече времето, и много сцени, че и цели епизоди са оставени във филма, въпреки че по никакъв начин не допринасят нито с нова информация, нито с атмосфера, нито с някакво вътрешно развитие, а просто повтарят вече случилото се, изказаното и преживяното до този момент. Именно от тези сцени идва усещането за „затлаченост”, което към средата си филмът поражда у зрителя. И в същото време...
В същото време филмът не търси в нито един момент пикантното, зрелищното, „жълтото”. В нито един момент! „Толкин” е създаден с огромен респект към култовия писател Джон Роналд Руел Толкин, автор на безсмъртните фентъзи романи "Хобит" и "Властелинът на пръстените", и неговия живот. Той не се опитва да ви забавлява, не си изсмуква от пръстите истории и приключения, които най-вероятно авторът на „Властелинът на пръстените” и „Билбо Бегинс или дотам и обратно” (винаги ще наричам така тази книга, защото с това заглавие я прочетох за първи път в тийнейджърските си години, седнала на един огромен дънер в двора на селската ни къща – просто отворих книгата и не можах да я затворя, докато не я прочетох цялата – нещо, което не ми се случи след това с „Властелинът...”, истината е, че още не мога да прочета дори първата част) просто не е преживявал. Защо трябва да се търси на всяка цена екшънът? Струва ми се напълно възможно и вероятно животът на един писател, който освен това е и университетски преподавател, и учен лингвист, просто да е лишен от кой знае какви забележителни преживявания, освен вътрешните – тези във въображението му, приключенията с думите.
„Толкин” се фокусира върху живота на младия писател – ранната смърт на родителите му, ученическите му години, приятелският му кръг от Оксфорд, любовта му с Едит Мери Брат, която по-късно става негова съпруга, участието му в Първата световна война, когато за първи път въображението му ражда образите на дракона, който изпепелява всичко и на митичния могъщ и зловещ владетел на Мордор Саурон, загубата на някои от най-добрите му приятели и стига до момента, когато Толкин започва да пише своята приказка на приказките, една от емблемите на фентъзи жанра и въобще на литературата на 20 век, която Питър Джаксън пренася на територията на киното в самото начало на 21 век с филма „Задругата на пръстена” от 2001 г.
Вероятно феновете на литературната и филмова поредица по прочутите романи на Толкин ще останат разочаровани от този биографичен филм, но за мен той е честен и не търси зрелище там, където го няма, само и само, за да впечатли определена аудитория и да спечели пари. Да, не е грабващ като историите, разказани от писателя, но това не е толкова чудно. Има толкова много примери за писатели, живели скучен привидно живот, в чиито творби обаче са отразени всякакви преживявания. Може би изборът на актьора Никълъс Холт, който играе Толкин и който е прекалено красив, хрисим, прекалено „гладък” някак и не носи в себе си тръпката на провокацията, също до голяма степен допринася за монотонността на филма. Същото се отнася и за Лили Колинс в ролята на Едит – безплътна като елф наистина, но с прекалено „минорно” излъчване.
Филмът не е блокбъстър, това е ясно. Не е и мислен като такъв. Не можеш да искаш да спечелиш на всяка цена от всичко – от книгите, от филмите, а сега пък и от автора. Между другото наследниците на Толкин категорично са се дистанцирали от филмовата му биография.
