Гръцката авантюра на едно британско семейство

През септември 2016 г. съдбата отвежда британското семейство Сюзън и Питър Марстън на гръцкия остров Тинос. Дотогава те, както и повечето туристи, въобще не са чували за съществуването му, макар че той се намира само на половин час с ферибот от модната дестинация Миконос

Елка Влаховска 03 July 2019

Снимка: Peter Marston

През септември 2016 г. съдбата отвежда британското семейство Сюзън и Питър Марстън на гръцкия остров Тинос. Дотогава те, както и повечето туристи, въобще не са чували за съществуването му, макар че той се намира само на половин час с ферибот от модната дестинация Миконос.

Cъхранил чистотата на недокоснатата от индустрията на туризма природа, Тинос ги омагьосва от пръв поглед. Разхождайки се из малките селца из острова, британците попадат на запустели къщи, на обрасли с диви цветя каменисти пътища, на многобройни параклиси, на дружелюбни хора, които още практикуват наследените от предците им занаяти.

Идеята да си купят къща на Тинос възниква спонтанно, но е необходима година, докато уредят формалностите със 17-те наследници на имота на владиката в селцето Ксинара. Никой не е живял там от десетилетия, къщата е порутена, с дограма, пропускаща зимните ветрове, с течащи кранове и избуяли буренаци из двора. Все още дават плод обаче смокиновите и сливовите дървета, засадени в имота, и дори само вкусът им, както и уханията на дивите цветя из ливадите наоколо и повеят на морския бриз са достатъчни да запалят ентусиазма на двойката.

Сюзън и Питър Марстън споделят обща страст към дизайна – той е архитект, а тя артист и дизайнер с вкус както към антиквариата, така и към модерното изкуство, ето защо имат нагласата как да обзаведат новия дом. За реконструкцията и ремонтите имат огромен късмет – на Тинос все още има наследници на големите майстори на камък, гипс и мрамор, с които се е славел островът в миналото. Стръмният двор е терасиран с каменни подпорни стени, а в процепите Сюзън засажда диви цветя. Зеленчуковата градина само за година дава първата си реколта, засадени са и нови овошки. Само крачка извън имота, по пътеките към върха Екзимпурго, където в далечни исторически времена е имало венецианска крепост, растат черници (в района е било развито бубарството, а в къщата на владиката са произвеждали коприна), и много орехови и бадемови дървета. Имотът е бил съставен от основна къща и друга постройка – ковачница, които Марстън превръщат в две елегантни къщи с модерно обзавеждане, но и с акценти, отдаващи дължимото на местната култура, като кът с икони, намерени в прашасалите шкафове и мазета на дома, и кът с вотиви, продаващи се в голямата църква „Панагия Евангелистирия“ на острова.



Тинос е известен като островът със 700-те параклиса, както и с оригиналните си къщички за гълъби, разпръснати навсякъде. Елемент от архитектурата на тези странни постройки е вграден в оградата на едната от терасите по много интересен начин.  

Къщата на семейство Марстън следва типичната за Цикладите архитектура, която познаваме от остров Санторини, с меки извивки и без остри ъгли, с ослепително бяла замазка, с неголеми прозорци, но с достатъчно изобилие от светлина. Мраморът е използван за едната от терасите и за баните, като изработката е перфектна. По този повод журналист от в. „Гардиън“, описвайки Тинос, се шегува, че там дори надписите „продава се“ са издълбани в мраморни табели.

Красив кът от къщата е терасата с оригинална мозайка от малки камъчета, редени по местен дизайн. Макар че животът в къщата „Ксинара“, както са я нарекли Марстън на името на селцето, е предимно навън – по пътеките, на безлюдните плажове, в столицата на острова, в зеленчуковата градина, човек може и да не напуска имота. Прекрасните тераси, както и барбекютата с пещ за хляб и с огнище за скара, правят вечерите магични.  



Лондонският архитект Питър Марстън разказва за EVA как семейството се е установило и живее на острова.

„Нашият дом е в централен Лондон. На Тинос животът е много по-различен, още повече че не прилича и на близките шумни туристически места като Миконос и Санторини. Оставяме къщата и колите си отключени. Съседите ни носят мусака! Това не е трудна промяна. Когато пристигнахме, не познавахме никого, но това е приятелски и социален остров: всяко малко селце прави летен фестивал. Островът е и дискретно моден, тук идва Роман Абрамович. Аз съм архитект и по този проект работих в тясно сътрудничество със съпругата си Сюзън, дизайнер и артист, и с отличен местен екип. Харесва ни как през лятото ароматите на планинските треви и билки те обгръщат, звучи местната островна музика и бръмченето на пчели е навсякъде. Прекарахме целия месец март, разхождайки се по старите островни пътеки с постоянно променящите се гледки на заобикалящата ни природа и последователния цъфтеж на дивите цветя из ливадите. Колкото до храната, тя изобилства от прясна риба и наистина много добро месо. Но островът се слави и с отглеждането на артишок, дори има фестивал, посветен на него, с разнообразни и вкусни рецепти“.  



Отскоро къщата или част от нея се дава под наем за ваканционен туризъм, така че всеки, изкушен от красотата на непокътнатата природа и от гостоприемството на семейство Марстън, може да изкара лятната си почивка извън шумните и пренаселени морски курорти.

Повече информация – на www.xinarahouse.com.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР