Финото й излъчване и изящни черти са добре познати на стрийтстайл публиката, а модните фенове с удоволствие следят стремителното развитие на кариерата й, след като оглави модния отдел на Vogue Ukraine. Именно там безкомпромисната й естетика разгърна напълно потенциала си, създавайки смели и ярки героини и изваждайки кориците на списанието от комерсиалния им формат. Достатъчен жокер да не се подвеждате по лаконичния й на пръв поглед стил – всеки детайл от него е внимателно премислен и нищо не е поставено на мястото си случайно.

Пелипас обича да експериментира с играта на наслояване и обеми, обожава винтидж вещите и ярко заявява слабостта си към големите размери. Никога не прави компромиси с комфорта и не се стеснява от блясъка на пайетите, с които заслепява фотографите. Носи кожените рокли и панталони със специфична небрежност и рядко посяга към принтовете, с изключение на някоя и друга щампа с красноречив надпис върху тишърт. „Моите „знаменити“ джинси, които в един момент бяха навсякъде в интернет, купих преди 15 години. Сигурно са с около 20 размера по-големи от талията ми, но обичам да ги нося пристегнати с колани.“

Ключовият елемент в стила на 33-годишната Юлия обаче е комбинацията на сако с панталон (обикновено oversized, разбира се). Самата тя шеговито се нарича „човекът-костюм“ и има защо: „Моята история с костюмите започна преди близо 8 години и е доста лична. Нося фамилията на баща ми, който е от Литва и някъде тогава разбрах, че всички литовски фамилии имат окончания и аз погрешно се наричам Пелипас, вместо Пелипайте. Цял живот бях носила мъжка фамилия, същевременно криех мъжките черти от характера си. И тогава реших, че е крайно време да спра да се преструвам на крехко момиче и да си позволя да бъда такава, каквато се усещам. Да се обличам както наистина ми харесва. Костюмът влезе в гардероба ми и дори когато тенденцията отмина, аз продължавам почти непрестанно да го нося.“

И странните отношения с аксесоарите

Масивните обици са сред запазените марки за Юлия, наред с островърхите чехли и големи очила. С чантите, обаче, е по-сложно: „Дълго време отричах чантите, ненавиждах ги и не ги носех. Сега знам, че това е била някаква максималистка глупост. Подобни бяха и отношенията ми с джинсите – нямах нито едни в гардероба. В момента страшно харесвам огромните чанти, в които можеш да събереш целия си живот. Но не говоря за тези тип пазарски торби, а по-скоро за големите прегъващи се клъчове, които може да носите под мишница. Някога се предлагаха в Maison Margiela, но днес рядко виждам техни версии в магазините. И продължавам да търся перфектния модел.“

Режим на красотата

Перфектната си фигура Юлия поддържа с йога – сутрешен ритуал, който не пропуска вече 15 години. Не пуши и почти не докосва алкохол, убедена в пагубното им въздействие над красотата. В менюто й неизменно са включени пресни плодове и зеленчуци, и дори за известно време е веган. „Не обичам твърде сложната кухня и когато много вкусове се смесват. Интересно е, че наскоро се преглеждах при гастроентеролог и се оказа, че интуитивно избирам най-подходящата за мен храна. Все повече се убеждавам, че тялото ни знае какво е правилно за него, просто трябва да го слушаме по-внимателно.“

Пластмаса? Не, благодаря

Наред с модните си ангажименти, Юлия е и едно от лицата на фондацията No More Plastic: „Грижата за околната среда започва с малките стъпки на всеки от нас. Например, когато с децата ми сме на почивка, често събираме пластмасовия боклук от плажа. И не просто прибираме няколко бутилки около шезлонгите ни, а вървим и събираме с чували. Почти винаги към нас се присъединяват и други почиващи – оставят книжките си и идват да помагат. И мисля, че тези хора никога повече няма да забравят бутилката си в пясъка.“ Поглеждайки в по-широк мащаб, Юлия не крие раздразнението си от спекулациите по темите за еко и устойчивост, както и разводнените правила за екологичност, следвани от големите марки. „Малките еко брандове са чудесни, но те са капка в морето. Наложително е големите концерни с огромни дялове от пазара да променят подхода си в производството и да се научат как да печелят парите си с продукти, щадящи околната среда. Освен това, за да бъдат популяризирани сред широката публика, екологичните дрехи не бива да изглеждат така… странно, а модерно, привлекателно, скъпо. Новите технологии ни отварят пътя в тази посока и е време световните компании да пренасочат курса си.“