Тя е най-заетата жена, с която се срещам в последно време. Снима в последния сезон на сериала „Откраднат живот“, репетира в постановката „Съгласие“ на Нина Рей в театър „София“, където играе и в „Емигрантски рай“ при пълна зала. Телевизията обаче направи красивата млада актриса толкова популярна и обичана.

Измъкваме час за кафе в някаква внезапно отворила се пролука в програмата й. Ирина е облечена в черно от глава до пети, което ми се вижда странно на фона на пъстроцветната 97-годишна модна икона Айрис Апфел, за която пиша за броя. Младата актриса обаче твърди, че от съвсем малка избягвала розовото, даже картинки оцветявала само в черно. Куклите й Барби били облечени в кожени якета и черни джинси в унисон с представите й как трябва да изглежда един таен агент на ЦРУ. Хм, дали това не е за психолог, мисля си и побутвам Ирина да ми разкаже за детството си.

Очите й – странна смесица от зелено, сиво, кафяво – засияват, когато се връща в спомените си към своя Добрич и селото на баба й. Където на воля беснеела, играела с животните, слушала приказки, особено една, измислена от баба й.

Чудя се как това засмяно дете, каквото е Ирина в действителност, е било избрано за роля на нацупена мутренска съпруга. „С кастинг“ – отвръща тя. И добавя, че е била доста стресната от своята героиня Ина Фотева – странна, далечна, не била много сигурна, че ще успее да я разбере и да се свърже с нея. После обаче се поддала на импулса да я заобича. На стремежа да не я предаде. Както и на изкушението да заприлича малко от малко на нея – започнала да се задържа повече пред огледалото и да носи бижута, в момента Ирина е с изящни обеци на винт във формата на разлистено клонче. „По принцип не съм от жените за рокли, токчета, накити, но свикнах някак си и ми е приятно да съм повече дама“ – казва.

Ирина се отличава с изящно телосложение и стойка на спортистка, наследство от тренировките по художествена гимнастика, хандбал и баскетбол в недалечното минало. В ученическите години. Тогава – приятно разсеяна и относително послушна – Ирина за всяка Коледа си пожелавала да има сестра. Получила я, когато била почти на 13. Новината за бременността на майка й я изстреляла до небето. И с такова желание се включила в отглеждането на новородената Гергана, че се превърнала в нейната втора майка.

Най-отговорно си представяла, че ще стане един експерт в маркетинга и мениджмънта, завършвайки съответното образование във Варна. Докато в един момент не й прищракало нещо в главата и се хвърлила да се подготвя за приемните изпити в НАТФИЗ.

Споменава имената на двама актьори в драматичния театър в Добрич, които й помогнали. Много притеснена и недобре подготвена, Ирина стигнала до третия кръг на изпитите и дотам. Променила стратегията си за щурма на театралната академия следващата година – започнала работа в София, в Баш бара, и се включила в актьорската школа на Малин Кръстев. Получила всичко, което й било нужно, за да преодолее изпитанията пред бъдещите актьори. На четвъртия кръг от кандидат-студентските изпити танцувала. И попаднала в класа на проф. Пламен Марков.