Седят един до друг – жена и мъж. Писателката и нейният преводач. Тя се казва Халдоура Тородсен, с широка дълга рокля, големи висящи обици, различни една от друга, преди да започне да говори, вади дъвката от устата си. После присвива очи. Сякаш се опитва да фокусира хората в залата, дошли за представянето на книгата й. Може би недовижда? Той се казва Айгир Сверисон, преподавател по исландски в Софийския университет, наполовина българин. Съдейки по името, бащата е исландец. Със сигурност с Халдоура сме роднини, казва Айгир, в Исландия всички са така, най-много да са пети или шести братовчеди при островна нация от около 350 хиляди души.  

Писателката и преводачът й си говорят на „ти”. „Вие” съществува като форма в исландския, но се използва, само когато искаш да обидиш някого. Или в чисто църковен контекст. Друга особеност е, че всеки втори исландец пише поезия и има издадена книга. Може би Халдоура е и поетеса, защото г-н Сверисон не признава да е поет. Трудно е да бъдеш добър писател в нация от писатели, казва той, имайки предвид жената от съседния стол. А нейната книга е наистина добра. И това не е автоматично твърдение, заради двете награди – Европейската за литература през 2017 г. и Женската награда за исландска литература предишната година.

Още първите изречения от тъничката, 88-странична, „Двоен прозорец” печелят със стила си.

„В градината се мярва котка, пътят ѝ често минава оттук. Животното не подозира, че ще събуди някакви усещания у жената на прозореца, дълбок спомен от древни времена за хищно животно в тревистата степ. В есенно оцветения пищен шумак проблясва тигрова кожа, за наслада на очите ѝ. Застанала е зад двойния прозорец. Леко напрежение, едва доловима тръпка преминава през чувството ѝ за благополучие на градски жител. Ето там, котката отново се връща. Изглежда така, сякаш има работа за вършене до края на живота си. Сега крачи целеустремено в източна посока.”

Тази жена пише поезия, дори да не знае, го прави. Без разточителства, красиво, с нежна ирония. С нея тя нежно взривява клишета, написала е: „Романтиката е спасителното въже в тези времена без любов. ... Всички медии бъкат от роматични дрънканици. За малки  и големи ... „Лекарства против емоционална вялост”, казваше приятелят й Симон с презрение.”

В „Двоен прозорец” се разказва за любов. Необичайна, защото е между 87-годишна жена и 85-годишен мъж. Любов, която дори близките им намират за непристойна. Тези старци?!

Първата им среща... Според писателката Дана Белева, която представи книгата, това е най-оригиналното описание на първа среща. Вместо визитни картички двамата си разменят информация за състоянието на слуха, зрението, коленете, зле съм, ходя с бастун, ще каже тя, но виждам добре, в моя род хората не губят зрението си. Поне е някакво успокоение. Тези старци умеят да бъдат влюбени. Никой няма представата за себе си като за стар човек, всеки иска да участва в живота с всичката му красота, казва Халдоура с присвитите очи и разлюлените обици.

„Двоен прозорец” е любовен роман. „Старата история, момче среща момиче.” Тя е за любовта като всекидневен подарък, като движение един към друг, за любовта като единствено спасение в едно безлюбовно общество. Айгир Сверисон е направил възможното да се усети цялото очарование на стила на Халдоура Тородсен, нещо повече – той е добавил като бонус изключителни бележки под линия и те са като кратка разходка из света на исландския език, култура, на исландското вчера и днес. Ако като мен сте любители на бележките под линия, тази книга е за вас и заради това. Литературата е и научаване.

За книгата трябва да благодарим на издателство „Колибри”.