С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си? Това е първият от 13-те въпроса в анкетата, с която списание EVA стартира своята нова онлайн рубрика „Говори с ЕVA”. Обръщаме се към различни възрасти и професии с желанието да поговорим искрено и да чуем тяхната гледна точка за нещата от живота. 13 въпроса, 13 отговора. Всеки петък на eva.bg. Говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Надяваме се и вие да бъдете един от тях.

Владина Цекова  e експерт връзки с обществеността, телевизионен продуцент и маркетинг специалист. В момента работи като сценарист и главен редактор в предаването „Пътеки“ по БНТ и като PR. Била е известен манекен и фотомодел през 80-те, рекламен директор в едно от най-успешните телевизионни предавания „Супершоу Невада“ по БНТ, продуцент в съдружие на „Фамилия Топшоу“ по БНТ  и още 8 телевизионни предавания…

Себе си определя като „неизлечим пътешественик”. „Изминала съм 3 пъти поклонническия път Ел Камино де Сантяго, била съм в над 50 страни. Моя мисия са социални каузи в защита на природата, спасяването на животни и помощ за социално слаби семейства. Доброволец съм в много социални кампании. Мечтая да бъди мисионер. Обичам да чета, да пиша и да ходя на кино и театър. Занимавам се с йога, живяла съм в ашрам в Индия и съм последовател на Учителя Петър Дънов, следвам съветите на  лечителя Петър Димков за здравословен живот.

Православна християнка съм, но не харесвам религиите. Смятам за по-важна вярата. Дете съм на глухонеми родители и средата, в която съм израсла, ме е възпитала в духа на състрадание, милосърдие и помощ. Имам син на 32 години. Смятам, че животът ни е даден, за да го живеем в радост и че няма невъзможни неща. Благодаря на Господ, че съм благословена с прекрасни приятели.”

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

С брат ми, с детето ми, с родителите ми, с любимия ми и с най-близките ми приятели. Всъщност лесно разкривам сърцето си и не съм от хората, които нещо крият. Като се замисля, разкривам сърцето си доста безрезервно и по детски дори пред хора, които не познавам или знам отскоро. Вероятно е наивно, ама такава съм.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Може би е злато, ако трябва нещо да се крие или от предпазна гледна точка. Аз съм за комуникацията, защото мълчанието понякога е двулико или многолико и за да разбереш човек, е добре да чуеш и усетиш какво мисли за дадена ситуация. В друг аспект мълчанието като форма на тишина или така наречената мауна- обет за мълчание, е добро средство да се самовглъби човек и да говори сам със себе си. Това е мълчанието като тишина и е прекрасно. Има и момент, в който мълчанието казва всичко. Този момент е само за много много близки хора, които се разбират дори, когато мълчат.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Нямам таен дневник. Нищо тайно нямам. Не знам защо. Подреждам преживяванията си във фотоси, в разкази, в споделяне. Нищо даже не подреждам, ако трябва да съм искрена. Те сами си се подреждат преживяванията, защото се случват едно след друго. Спомените си имат свои чекмеджета в душата и сърцето и сами си се подреждат.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Имам много избори. Всекидневни. Но те не променят посоки, а удължават пътищата и преживяванията ми и са отговор на това, което сърцето ми иска. Генерално добър избор, който е улеснил живота ми и му е придал волност, е изборът да продължа пътя си сама и сама да отгледам детето си. Изборът да си следвам сърцето го имам вероятно от малка и той ми е достатъчен. Не се сещам за избор, който генерално да ми е променял посоки. А избор, определил посока на живота ми, е вероятно изборът свише да се родя в семейството на глухонеми родители. Този избор е определил вечното съчувствие и помощ, които давам безусловно и първосигнално цял живот.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Вероятно щях да избера журналистика или нещо в такава посока. Или да съм мисионер, ако това въобще е професия.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Щастието е нещо, дето не го търся. То си Е. И си присъства всекидневно в живота ми под формата на всякакви малки неща за душата. Свободата да правя каквото душата ми иска, това е щастие. Представата за нещастие е свързана за мен само и единствено със загуба на близък човек, но пак си знам, че когато съдбата е отредила, то се случва и всичко е в ръцете на Всевишния. Остава хубавият спомен и той в никакъв случай не е в посока нещастие. Болката заради болката на другия – това като че ли е представата ми за нещастието генерално.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Волност, съпричастност и радост. Има и четвърта – щурост. И пета – вяра.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Не следвам никого и нищо в инстаграм. Дори не го използвам много. Като ми се яви нещо готино, радвам му се, натискам „харесвам”(или лайк) и толкова. Виждам, че има някакви вълнения около някакви събирания на лайкове, но ми е все едно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да рисувам по-добре може би. Не развих тази си дарба, за съжаление. То и да искам някакви таланти, си е работа на Бог. Каквото ми е дал, дал ми го е. Няма да му се меся.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Може. И още как. Любовта е истинска любов, когато е безусловна. Обичай без да искаш, без да чакаш нещо насреща, без да очакваш каквото и да е.

За какво използвате парите си?

За пътувания главно. За пътешествия. Те са ми голяма радост за душата.

С какво са свързани страховете ви?

Често казвам, че нямам страхове, но дълбоко в себе си знам, че вероятно имам. От смъртта не ме е страх. Може би имам страхове, свързани с по-глобални неща като замърсяването на планетата или лошото отношение към беззащитните животни, както разбира се, е с безчувственото и безсърдечно убиване на хора и живи същества и тяхното страдание. Не мога да се примиря с тези неща. Не е точно страх като че ли. Може би е безсилие от неможенето да се намеся срещу несправедливостта. Не знам. Страх ли е това?

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Щастийцата дето мен чакат. Жаждата да живея живия ден с всичко, което ми поднася. Никой не ме е питал такова нещо, но сега си мисля, че думата СТАВАТЕ е отговорът. Ставаш ли, значи жив си и всичко, всичко е наред.