Музикалната редакторка от програма Хоризонт на БНР Марина Великова промени на 360 градуса живота си, като замина на обучение в Индия преди повече от година. Сега дребничката светлоока възпитаничка на Музикалната академия записа втория си сингъл в България - "Зимно слънце" с група Попкорн след "Техно рага". В това парче тя бе автор на музиката заедно с група Попкорн и на текста заедно с Ваня Щерева. Послушайте го: "Той ме вика, той ме води, той ме пази. Това е моят път и ветровете в него ме обичат..." Тези думи са прошепнати на фона на странната за нас източна музика, изпълнявана от Марина на тампора, индийски музикален инструмент. Така Марина, която отдавна има задълбочен интерес към Изтока и неговата музика, пренесе у нас част от тази древна култура. Марина живее в Делхи и за да се издържа, работи като DJ в нощен клуб Lotus Lounge, където се слуша музика от типа Буда Бар. За да отиде там, тя близо осем години търси легален начин. И успя.

 

 Марина, преживя ли културен шок, когато се пресели в Индия?

Мислех, че отивам подготвена, бях чела Рабиндранат Тагор, Махабхарата и Рамаяна, говорех приличен хинди, свирех в група Ом с Николай Иванов. Но действителността в Делхи, където вече не бях туристка, за да ми показват само лъскавата страна на медала, ме разтърси дълбоко. Осем години се борих да се върна в тая страна след като през 1996 г. стъпих за пръв път там. И когато това се случи, имах повод да кажа: Внимавайте какво си пожелавате, защото то може и да се сбъдне!
Първо ме настаниха в един хостел с 12 легла и ми казаха, че вратата не се заключва. По-късно научих, че специализацията ми, която трябваше да е една година, ще продължи четири. При това със стипендия, която няма да покрива и минималните ми нужди. После си наехме квартира заедно с една таджикистанка и една колежка от Коста Рика. Бях в депресия от това, че нямах средства, за да живея нормално, от пясъчните бури, от шума и праха, от храната, която и досега не мога да ям. Дори сандвичите на Макдоналдс са с много люто къри и масала. Давах си ясна сметка, че тукашните трудности са били като забавление пред тези, които тепърва трябваше да преодолявам. В нова среда, при коренно различни условия. Не можех да приема и това, че трябва да пътувам с велорикша в 20-милионен град - за мен и досега някак си е неприемливо някой да ме вози, напрягайки физически сили. Постепенно обаче свикнах с това, че там, в Индия, всеки си знае мястото и мисията в този живот. Прието е например всички бели да имат прислуга. И ние с моята съквартирантка имаме (таджикистанката си отиде), макар че едва можем да си позволим да й плащаме. Нашата прислужница обаче е от секта, на която не е позволено да мие тоалетни. И за да не наемаме друга, сами си я мием.

Какво още може да ти даде ученето на музика в Индия? Ти имаш висше музикално образование, свириш на фагот...

Музиката на Изтока е неразривно свързана с религията и философията, а аз имам траен интерес и към тях. Смята се, че най-съвършено и важно е диханието като начин да се свържеш с Космоса. След него идва словото, звукът. Когато стана сутрин, започвам с упражнения за дишане, после пея ом, следва хъмкане със затворена уста и чак тогава идват упражнения от европейските практики. По четири часа на ден уча пеене. Имах късмет да си намеря гуру. Казва се Банюри и е от Калкута, страхотно интелигентен мъж, говори освен хинди, официалния език, и санскрит, и бенгалски, и брач - езика на Кришна.

На този език и ти пееш последното си парче "Зимно слънце". Какво се казва в текста?

Той е за светлината и за красотата, която трябва да даваме на хората около нас. За любовта, чистата любов, която ни кара да се усмихваме сутрин.

Какво освен да учиш музика правиш още в Делхи?

Ходя в British Council, за да си поддържам езика. Учителят ми там прави проучвания над английския, който се говори в Индия - там се използват 700 езика, 14 от които официални. И казва, че ако някой иска да научи английския на света, трябва да отиде в Индия, там е Меката на езиците. Освен това по четири часа на ден пътувам от вкъщи до училище и обратно. Знаеш ли, че един ден - 28 ноември - тръгнах за едно парти и преминах около 30 километра за 5 часа. Оказа се, че точно този ден според астролозите бил най-подходящ за сключване на бракове и в града имаше 140 000 сватби. То и без тях трафикът е страхотен - при движение в шест ленти една крава може да предизвика задръстване за часове.

Имаш още почти три години престой в Индия. Къде би искала да пътуваш?

Тази година, само след няколко месеца, ще имам голям концерт в парка Rock Garden, в един от най-известните в света курорти там, Чандигарх, планиран от френския архитект Льо Корбюзие. А иначе планирам да ида в планините, във Варанаси или в Дарайсала, където живее Далай Лама и където е работил Николай Рьорих. Бих могла да отида и в Бомбай и Калкута, но засега не мога да си позволя да го направя по друг начин освен с влак. Аз обаче, въпреки че не съм глезла, може би никога не бих се качила на индийски влак, страшно е.

Какво му е страшното?

Ами мръсотията, с която един европеец трудно би свикнал. Амебите не са най-опасните причинители на болести. За тях сме предупредени и въпреки че се храним със зелена салата, мием я и я киснем във вода поне един час преди да я приготвим. Трудно е, много е трудно да се живее в Индия, но това ми помогна да открия у себе си един невероятен ресурс за понасяне на трудностите и изпитанията. Когато един проблем изглежда неразрешим, се появява проблясъкът в главата. Промених се много, давам си сметка, че се разделих с целия смисъл на живота си в България. Сега той е някак си паралелен на другия - уча в Индия, реализирам наученото тук, на всяко нещо отдавам необходимото внимание и то си става.