Шест години след като базира бизнеса си в Лондон, Невена Николова може да се чувства отчасти победител. Нейната марка Nevena е добре позната на модните журналисти в британската столица, има кръг от верни клиентки от хайлайфа, облича съпругата на нашия президент Десислава Радева за важни официални пътувания на двойката.

Но появата на Елизабет Хърли с тоалет на Nevenа в края на миналата година на парти на Елтън Джон е събитието, което предизвика истинска сензация. Почти всички британски медии публикуваха снимки на 53-годишната актриса и модел в суперсексапилен тоалет от излята по тялото черна дантела със златни акценти и тюл. В този тоалет крехката дизайнерка е вложила цялото си майсторство за работа с най-аристократичната и капризна материя. Самата тя е като дантелата, с която работи – фина, прозрачна, изящна и човек на красивия детайл и откритите, чисти отношения. И така, с премерена доза риск и авантюризъм, с много работа и умни решения Невена успя да разчупи матрицата, наречена „роден дизайнер“. Тя избра живот на космополит, несигурен, труден, смазващ понякога, но толкова интересен и вдъхновяващ.

В началото на годината Невена се върна за ден-два в България, защото и тук, в добре познатото ателие на „Фритьоф Нансен“ в София, тя продължава да посреща клиенти и познати, да работи по 16 часа на ден, както е свикнала. Невена Николов в едно кратко интервю специално за EVA.

Невена, как Елизабет Хърли се превърна в твоя почитателка? Разбрах, че е поръчала няколко сета с дрехи при теб.

С мен се свърза нейната пиарка по молба на самата актриса. Дойде в ателието ми и се представи, а след това избра три-четири тоалета, за да ги занесе на Лиз Хърли. После в един зимен ден в ателието ми се появи нейният стилист и грабна повече от десет тоалета, защото Хърли е харесала много предложенията ми и е решила да поръча дрехи при мен. Но това не е нещо случайно, нито толкова изненадващо. Името ми е познато в един, макар и специфичен социален кръг от хора, които често са на светски и артистични събития, но за мое съжаление не афишират марката Nevena, защото искат ексклузивност и дрехи, направени единствено и само за тях. Все пак зад гърба си имам шест години упорита работа в Лондон, има корици на модни списания с мои дрехи. Тамара Екълстоун позира с моя рокля на коледния брой на Hello преди три години. Обличала съм три от актрисите от „Имението Даунтаун“ за фотосесия за списание YOU. Правих рокли за актрисата Мартин Макъчън, позната от коледната романтична комедия „Любов наистина“ – там тя играе момичето, в което е влюбен Хю Грант.

Каква клиентка е тази чаровница?

От тези клиентки, които никога не идват навреме, много недисциплинирани, но никога не можеш да им се сърдиш, защото са сърдечни, топли и завладяващи.

А съпругата на нашия президент каква клиентка е?

Тя е изключително дисциплинирана, с нея се общува леко и интелигентно. Досега съм направила пет тоалета за нея за ключови събития и с нито един от тях не ми беше лесно, защото трябваше да се съобразя с куп обстоятелства, обстановка, изисквания. А и дантелата е материя капризна и не понася несъвършенства при изработката.

Коя знаменитост, според теб, е перфектно облечена?

Амал Клуни, тя винаги е с обмислено до последния детайл облекло, подчинено на съвършената елегантност. Кийра Найтли също, но тя е лице Chanel все пак и е изключително красива.

Как Лондон научи за теб, когато премести живота си там?

Години наред пътувам до Париж, за да купувам дантели. Това са дантели, които не се продават на метър, малко фирми със световни имена си ги позволяват. На сватбата си Кейт Мидълтън беше облечена с дантела от вида, който и аз ползвам. А аз бях в една телевизия, за да коментирам облеклото на дамите на сватбата. Никой не подозираше какво точно ще видим върху тях. Нямах право да казвам марката, но разпознах и споменах дантелата. След това в английската преса излезе статия, коментираща облеклото на дамите на сватбата, и акцентът беше върху тази дантела, а журналистите написаха, че много малко марки работят с нея, и ги изброиха. И така марката Nevena се появи сред световни имена като Oscar de la Renta, Chanel, Dior, Armani, Dolce&Gabbana. А след тази статия много журналисти се обърнаха с любопитство към мен. Запознах се с модния редактор на „Дейли Телеграф“ Лиса Армстронг. Тя дойде лично в ателието и беше изумена от нивото на работа при нас, от прецизността на детайлите и майсторството на работата с тази скъпа, рядка, капризна материя. Написа статия и така името ми стана известно в Лондон, започнаха да ме канят в различни кръгове и на различни събития. Сватбата на Кейт Мидълтън беше през 2011, следващата година намерихме мястото, на което сме сега, и през 2013 се преместихме там. Не беше планирано, просто го обмисляхме (когато говори в множествено число, Невена има предвид и брат си Павел, с когото заедно развиват бизнеса). Струваше ни се много дръзко да се конкурираме в тази модна джунгла. Но поехме риска. Скоро след това бях на модно изложение и на един огромен плакат виждам… моя рокля. Тя е и на корицата на сватбеното списание, което днес е в ателието ми. Така ме признаха за работа с дантела. А и хората се умориха от високомерието на скъпите луксозни марки и се върнаха отново към дрехите по мярка, към ръчната изработка, към занаятчийското майсторство…

Как самата ти се обличаш?

Преглеждам сайтове с различна селекция на марки и намирам неща от стари колекции, харесвам много например Хелмут Ланг. Не обичам винтидж магазините, не мога да приема чужда енергия. И съчетавам находките си с мои дрехи. Границите между официална и ежедневна дреха тотално се размиха. Една дантелена пола, момичешка, може да се носи и с валенки, и с високи токове, и през деня и вечерта. Сега мисля как да създам дрехи, които да ни обслужват през всичките части на деня, как да изглеждат добре, когато пътуваме, как да изглеждат шик с различни обувки. Мисля изцяло за утилитарността на дрехите – ето това създавам сега и проучвам възможностите тази колекция да се продава по интернет. Искам да създам дрехи, устойчиви във времето.

Къде и как живееш в Лондон?

Брат ми се шегува, че да живееш в този град означава да остарееш бързо. Ритъмът на Лондон е безумен, френетичен, за да не те изхвърли центрофугата, и ти трябва да живееш с този ритъм. Да работиш бясно, да печелиш пари, да не спираш. Наехме триетажна къща близо до „Слоун стрийт“ (едно от най-модните места в Лондон, със скъпи бутици и снобски заведения). На единия етаж живея, на другите два са шоурумът и ателието ми. Това е в самото сърце на града и е много скъпо, но нашата елитна клиентела очаква точно това от нас. Ставам рано, защото България е два часа напред и все някой ме чака на телефон или скайп. Част от дрехите се шият в България и трябва да се организира транспорт. А клиентките ми в София ме чакат за проби по скайпа. Да, правя проби и консултации по скайп, не само с българки, а и с жени, пръснати по цял свят. Животът ни става все по-динамичен и все по-виртуален…

Понякога денят ми продължава до 10-11 вечерта, ако някой клиент е решил да се отбие по това време. Обичам Лондон, неговите двуетажни автобуси, динамиката му, дори метрото, и да съм навън, в града. Често ми се налага да излизам вечер, но усещам как тълпите, шумът, ритъмът и напрежението все повече ме изтощават.

Колко време си даваш в Лондон? Не мислиш ли за промяна?

За мен този бесен ритъм е единственият ритъм, в който аз мога да живея. Не мога да съществувам флегматично. Още на 18 години след немската гимназия у нас заминах в Западен Берлин и учих в Гьоте институт – завърших с отлични резултати. Живях сама в Берлин. След това заминах за Норвегия да уча скандинавистика. И завърших висшето си там.

Защо скандинавистика?

Ами беше ми интересно, след немския език ми се видя надграждане и стъпка към това, което също ме интересуваше – международни отношения. Но завърших филология с профил норвежки, винаги си останах в хуманитарния профил. След Берлин Осло стана втората голяма столица, в която живеех. Така че познавам ритъма на големия град. По-скоро този ритъм винаги ми е липсвал в София. След Германия се върнах в София, нито аз, нито някой друг очакваше, че ще остана тук. Обстоятелствата го наложиха.

Обстоятелствата? Влюбила си се.

Да, влюбих се и се омъжих на 22 години. И останах тук за три години. После, когато бракът ми приключи, заминах за Осло. И отново се върнах за цели 12 години, в които основах и развих моята модна марка, работих денонощно, погълната от емоцията да създавам красиви дрехи… Но в момента ми е трудно да си представя, че отново ще се върна.