Едва ли някоя от участничките в световния конкурс Мисис Свят в двайсетгодишната му история до момента е приготвяла хляб по време на състезанието. Тази година Яна Средкова, Мисис България 2018, решава да направи точно това – безглутенов хляб и кекс за журито. А те са толкова вкусни.

Всеки ден в заведението й Green Basket в столичния квартал Изток минава върволица от хора, които поръчват или купуват здравословни храни. Green Basket е уютно модерно бистро, съчетание между магазин, ресторантче, в което можете да хапнете на обяд, сладкарница и кафене. Всичко е по рецепти на Яна. Някои от ястията ги приготвя и самата тя. На 38 години е, красива и с перфектна фигура, от която не личи, че е майка на три деца. Яна умее да сбъдва и своите, и мечтите на другите.

Има ли противоречие в това една Мисис да готви?

Аз го правя от 12-годишна. Учила съм се сама любителски, вкъщи. Обичам да „свещенодействам“ в кухнята. Успокоява ме. Така си почивам. Отворих това заведение преди шест месеца. И ми доставя удоволствие да зареждам плодове и зеленчуци от бабите на пазара, да обикалям всички веган магазини в квартала. Предлагаме кисели млека от бадем, кокос, кашу, конопено семе на една нова българска фирма производител – „Светулка“, имаме домашно правен мед. Това е зехтин от Тасос с вкусове на портокал, чесън и лимон. Плодовете в него са пресовани заедно с маслините, за да се постигне ароматът. Лютеницата, сладкото от дюли и мусът от ябълки са мое производство. Рецептите им са съобразени с програмата „Нова клетка“. Консервираните чушки са без захар и мазнина, с малко стевия, домашен оцет и без сол, оставени да ферментират естествено. Хрупкави са като лютата чушка, която си правим вкъщи със сол, оцет и олио. Толкова много продадох тази зима!

Какво провокира интереса ти към здравословното хранене?

Преди да отворя заведението, менажирах голям столичен детски център – „Плей парк“. Моят съпруг беше съсобственик. Бяхме 50 души персонал. И много майки се притесняваха, че не могат да празнуват рождените дни на децата си заради специфичния им начин на хранене, наложен от здравословни казуси. Моето второ дете, синът ми Иван, също има проблем. След ваксина получи лека форма на аутизъм. Видимо нищо му няма, но е по-бавен с учението. Малко по-късно проговори. В детската градина, беше държавна, при толкова много деца не искаше да си играе с никого. И те не си играеха с него. Когато беше на три години и половина, разбрах, че нещо май не е наред. Изследвахме го. В България няма много възможности за такива изследвания и на всички им поставят обща диагноза. Психолозите ме посъветваха да е в по-малки общности. Преместих го в детска градина на Монтесори, където децата са по-малко. Сега е в първи клас в училище по Валдорфската методика и много добре се повлиява от нея. И покрай мислите за него прочетох програмата „Нова клетка“ и за Албина Фабиани. Запознах се с нея. Говорихме. Изпратих й всички изследвания. И реших да тествам себе си с идеята, ако ми подейства добре, да помогна и на него.

Помогна ли ти?

Да. След като минах програмата и продължих да се храня по този начин, спрях лекарствата. Аз съм диагностицирана с хашимото. Отключи се след първото ми раждане. Дъщеря ми е единственото ми дете, което родих по естествен начин и без упойка. Година и половина по-късно започнах да качвам килограми, дори без нищо да ям. Тогава ходих при д-р Гайдурков. Той ми пусна изследване. Оправихме начина на хранене, но той предположи, че имам проблем с щитовидната жлеза и най-вероятно е хашимото. В клиниката по ендокринология в Майчин дом го потвърдиха. Забраниха ми да раждам повече, докато нещата не влязат в релси.

А ти имаш 3 деца.

Да, дъщеря и двама сина. И тримата са родени през 5 години. Най-малкият ще стане на три сега, на 16 февруари.

И тримата са от един баща?

Не, имам три деца от три брака. От всеки мъж по едно дете, но да не влизаме в подробности за това. Така ми е било писано да бъде. Не съжалявам.

Как се справяш със семейство с три деца от трима различни мъже?

Трудно. Когато решихме да заживеем заедно със сегашния ми мъж, от когото е най-малкият ми син, първата година беше много трудна за всички ни. Защото едно е да се виждаме от време на време, друго е да живеем заедно. Но мисля, че сме изгладили всичко. Децата ми поддържат контакт и с другите бащи. Дали бащите им се грижат за тях, както би следвало, е тема на друг разговор. Просто такава ни е държавата и такива са ни законите. За издръжка дори трябва да си говорим. Но държа на това децата ми да се виждат редовно с бащите си.