Проектът „Еструна – Арканхел и Нови български гласове“ се ражда през 2012 г. в разговор след концерт на една от най-големите фламенко звезди Арканхел у нас между него и продуцентите „Джаз Плюс“. Испанският певец толкова се запалва от идеята за съчетание на фламенко и българска народна музика, че в таксито на път за летището не спира да пита кога, кога ще започват вече да записват. Шест години по-късно, на 15 ноември 2018 г. невероятно красивият„Al este del cante“, резултат на проекта „Еструна“ спечели Латино Грами за най-добър фламенко албум. Записан е на живо по време на три концерта през август 2017 г. Представян е 30 пъти на сцена на най-престижните фестивали в Испания и два пъти в България, видян е от 40 000 души досега.

Заедно с уникалния талант и глас на Арканхел успехът на „Al este del cante“ се дължи на вокалните аранжименти на диригента Георги Петков (работил с Адриано Челентано, Фил Колинс, Боби Макферин и легендата на фламенкото Енрике Моренте), на красивите гласове на неговите студентки от Нов български университет, които той събира в хора „Нови български гласове“, на художествения директор – един от най-известните съвременни етно-джаз китаристи Антонио Форчоне, на брилянтния фламенко китарист, изградил архитектурата на песните, Дани де Морон. Акомпанират и Рикардо Морено (китара), Хосе Мануел Посада „Попо“ (бас) и Агустин Диасера (перкусия). А за да бъдат събрани всички тези големи музиканти в едно и да бъде вдъхната душа на проекта, заслугата е на българските продуценти „Джаз Плюс“.

В един съботен следобед говорим с красивия испански фламенко певец Арканхел. От година насам той носи титлата „Посланик на Андалусия“ и е почетен преподавател в катедрата по фламенкология в Университета в Кордоба. Живее близо до града Уелва, където е роден, на 80 км от Севиля, в най-западната точка на Испания. Уелва е родно място на най-много различни видове фанданго (разновидност на фламенкото), но семейството, от което произхожда, нямало нищо общо с музиката, разказва певецът. Бащата му работел във фабрика, майка му била домакиня. Като малък Арканхел обичал да слуша радио и да му приглася. Един ден, бил десетгодишен, съсед го чул да пее фламенко на стълбите и отишъл директно при родителите му. Трябва да заведете това дете на конкурс – заявил им категорично, – то пее много добре, със сигурност има талант. На 16 г. вече бил професионален певец. Пеел с известни фламенко трупи.

„Фламенкото е моят живот и професия – споделя испанският вокал, – то ми носи щастие.“ Пее го навсякъде – на сцената, вкъщи, в колата. Съжалява, че двамата му сина – шестгодишният Енрике и петнайсетгодишният Хосе не че не харесват неговата музика, но предпочитат да слушат рап и хип-хоп. В същото време съпругата му прави много живописни обувки, вдъхновени от фламенко стила, и в интерес на истината те се продават доста добре. Двамата се познават от 23 години покрай общи приятели. Тогава Арканхел бил на 18 г. „Пеех професионално от няколко години, когато се срещнахме – разказва той, – жена ми беше чувала за мен, знаеше какъв певец съм. А и Уелва е малък град и тук всеки знае за всеки. Не съм сигурен дали аз я избрах, или бях избран. За фламенкото мога да кажа същото – дали то ме избра или аз него не е ясно.“ За избора да живее на село, близо до родния му град, обаче има обяснение. Харесва климата и спокойствието, което намира там след напрегнати турнета и концерти. Откакто се помни, Арканхел винаги е бил спортна натура. Играе тенис, футбол, ходи на фитнес, храни се здравословно. Не готви и не може да готви, уточнява. Спрял да пуши след свой концерт в България, по време на който изпитал трудност при пеенето. Преди да навърши 40 години, решил да участва в маратон. Подготвял се пет месеца, тичал по 70-80 км на седмица. „Маратонът беше 42 км – разказва той, – благотворителен, в подкрепа на фондация за родители на деца, болни от рак. Избрах тази кауза, защото най-важното за мен в живота е да можеш да помогнеш на детските души и защото смятам, че ракът е ужасна болест.“ На въпроса ми дали е имал лична среща с рака, отговаря „родителите ми умряха от това“. И веднага затваря темата. Споделя, че тича всеки ден. Това му помага да се концентрира. За бягането трябва да си подготвен и физически, и психически, за да издържиш дълги разстояния. Това му е полезно и за сцената.

Според Арканхел албумът „Al este del cante“ спечели Латино Грами, защото много умело и творчески среща две различни и в същото време близки в емоционалността си култури като фламенкото и българската народна песен, не само прави връзка между тях, но и ги надгражда и сътворява съвсем нова музика. Основно вдъхновение за албума за него е бил моментът, в който за първи път е чул хора „Нови български гласове“. „Мислех си, че мога да пея – признава Арканхел, – но това, което умеят тези момичета, е невероятно.“ А алхимията на успеха им според него е именно в срещата между гласовете. „И във фламенкото, и в българската народна музика основен е гласът. Той е център. Оттам започваме... българските певици допълват и обогатяват моето присъствие като солист в една част от албума. А в друга аз съм част от хора и заедно се разтваряме в песента.“