Четири ефектни жени, които като грабнат инструментите си, се превръщат в истински амазонки – толкова енергия и трепет има в изпълненията на струнния квартет „Дестини“, че за нула време след появата му той вече е най-желаната част от програмата на всяко голямо и изискано парти.

Гергана Алексиева (цигулка), Ивелина Туджарова (виола), Звезделина Халтъкова (цигулка) и Лора Табакова (виолончело) са звезди от световния небосклон на музиката с над милион гледания в youtube. Първа сред равни е обаче Гергана, която е такъв огън, че по-добре да не й препречваш пътя, независимо дали е наумила да записват албум, да правят концерт, да снимат клип с останалите. Или просто да се забавляват. Което пак правят най-често заедно. Как са го постигнали и накъде от тук нататък – Гергана Алексиева, създател на квартет „Дестини“, пред списание EVA.

От две блондинки и две брюнетки, дълги крака, стройни тела, буйни коси и звездни усмивки. От талант и професионализъм. Но не е само това. За да получим финалната „съдбовна“ комбинация, е необходим страхотен композитор, силен студиен тим, режисьори, гримьори, коафьори, стилисти – огромен екип от можещи и талантливи хора.

Кога ти, идеолог и архитект на формацията, я провидя в мечтите си?

О, много отдавна, толкова отдавна, че като чух за „Бонд“ (известния дамски струнен квартет, смятан за най-прочут на всички времена и продал над 4 млн. плочи), ме хвана яд. Аз го бях измислила, а някой в Лондон вече го беше  направил… Въобще не очаквах, че след време ще успея да създам и развия дори две такива формации, а „Дестини“ ще влезе в голямото състезание с над 1 милион гледания в youtube. Днес със страшен хъс разработваме концерт, с който искаме да стъпим на световната сцена. Каним всички читатели на EVA на 21 февруари в София лайф клуб да чуят и видят за първи път концерт спектакъла „Усещане за жена“. Това ще бъде и официалното представяне на дебютния ни албум.

Какъв път измина преди да стигнеш до тук?

Вярвам, че всеки избира сам пътя си. Аз съм си избрала да поема пътя на свободния артист, а по стечение на обстоятелствата на още по-свободния продуцент. Към днешна дата констатирам този факт с щастлива усмивка, но знам и цената. Положила съм огромния труд, който всеки професионален музикант полага от ранна детска възраст. Обиколила съм голяма част от земното кълбо като оркестрант. Свирила съм с Хосе Карерас, Андреа Бочели и с кого ли не, къде ли не... Но направих нещо мое. Преди „Дестини“ създадох квартет, който беше събрал популярност и успехи, но се сгромоляса. Причината беше в непреодолимите различия между мен и останалите участници. Раздялата ме разтърси из основи, бях изключително разочарована и огорчена. И тогава с подкрепата на любими хора и приятели, в размишления и анализи стигнах до своята истина. Вярвам в това, което правя, обичам го, обичам музиката, която Маурицио Абени създаде (италиански композитор, работил с Андреа Бочели, който композира музика специално за „Дестини“), обичам труда си, обичам да вдъхновявам, обичам всичко това и мога да го направя още по-добре. И то стана – квартет „Дестини“, дами и господа!

Как се избрахте такива стихии?

От пръв поглед. Много съм щастлива, че улучих тези мои прекрасни хора – Лори, Ива и Звезди. Те не са се двоумили нито за миг, за което много им благодаря. С Ива се смеем, защото тя не беше сигурна дали ще се впише в подобна конфигурация. Каза, че ще пробва, но не обещава. А сега и тя не си представя живота без нашата квартетна съдба. В момента заедно тичаме към нашата мечта.

Важно ли е за музиканти като вас да се обичат, за да работят заедно?

Важното е да се срещнат, да се познаят, любовта идва по-късно. Но без нея не може да се получи магията.

Преди да вземеш решение, допитваш ли се до това, което мислят колежките ти?

Обсъждаме всичко, но когато се налага да се вземат светкавични решения, отговорността е моя. Има и случаи, в които ме води много силна интуиция, и тогава им казвам –доверете ми се!

Можеш ли да кажеш каква е рецептата за създаването на успешно творческо „предприятие“ като „Дестини“?

Не, рецептата я пишем всеки ден, но основно я изпълняваме така:
три чаши труд, шепа любов, щипка чар. Бъркате дълго и упорито различни видове музика, докато получите хомогенна смес от вкусове и възприятия. Печете под светлината на прожекторите и чакате хубаво да се надигне публиката. Като чуете силни аплодисменти и някой да вика „още“, може да си отдъхнете, че всичко е наред. Според повода и предпочитанията подсилете грима, прическите, както и стайлинга…

Има ли незаменими хора?

Няма, но замяната е болезнена. Казвам го от опит, горчив опит.

Все пак какво би се случило, ако една от вас отпадне от състава?

Ще цитирам Вапцаров:
„Аз паднах. Друг ще ме смени и…толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!“

Всъщност и в музиката е така, изкуството е над личностите, музиката е по-голяма от всеки от нас. Ние сме нейните посланици.

Как мотивираш момичетата?

Мотивацията и за тях, и за мен е една-единствена – Нейно Величество Публиката. Когато виждаме радостта, изненадата и щастието в очите на хората, сме готови за още нови и нови предизвикателства. Тогава знаем, че всичко си струва и има смисъл. Така се впуснахме и в тази луда идея за албума – да е шоколадов, иновативен, да провокира и очарова.

Как разпределяш хонорарите от участията ви?

Понякога по равно, понякога по братски. Голяма част от парите, които печелим, отиват за „производството“ в нашето предприятие. Записи, клипове, фотосесии, печат, реклама. Не пестя.

Общувате ли извън работата си?

Да. Празнуваме рождени дни, ходим заедно на шопинг, по дискотеки и разни други забавления. Истината е, че имаме много дълбока връзка. Споделяме и преживяваме изключително съкровени моменти. Плачем и се смеем, толкова сме близки, че дори се караме. Знаете ли, тази връзка помежду ни е нещо изключително и неповторимо и нямам никакво обяснение как и защо стана така.

Интересно за какво се карате?

Като ти казвам за онази рецепта, която основно забъркваме, всеки участник добавя съставки според характера и моментното си състояние. Случва се предозиране, но пък е здравословно да изпуснеш парата от време на време.

Спазваш ли граница между служебните и личните отношения?

Не. Горната рецепта няма да сработи, ако го правя.