Какво ще разберем за мъжете на Невена Коканова от вашата книга?

Тя е обичана и много харесвана жена. Мисля, че любовта й към съпруга й Любомир Шарланджиев е над всичко. За Раде Маркович какво да ви кажа, когато той самият говори с такава любов за нея години след раздялата им. Не е само той... (в книгата става дума за Климент Денчев и Стефан Данаилов, който не устоява на чара на Невена по време на снимките на комедията „Дами канят“. А голямата, продължила 7 години, любов с Раде Маркович избухва, докато снимат „Крадецът на праскови“ – б.р.)

Вярно ли е, че ролята на Ирина в „Тютюн“ слага траен отпечатък върху личния й стил, дори върху цвета на косата й?

Ролята на Ирина е повратна за кариерата й, за живота й. Тя пресъздава образ в развитие, как невинността се променя. Спомнете си младата Ирина от началото на филма и зрялата Ирина от края му. Освен че потъмняват косата й, Невена Коканова извървява сложен път с режисьора Никола Корабов по изграждането на образа. Походката, начинът на обличане, жестовете, погледът. Всичко се променя. Затова с тази роля се превръща за една нощ след премиерата в национална звезда.

Кой е вашият най-знаков спомен от Невена Коканова?

Те са няколко. След спектакъл в Казанлък с Ямболския театър. В ресторанта на хотела. Аз съм войник, Невена ме е поканила на спектакъла и след това на вечерята. Краят на 80-те години. С влизането й в ресторанта настъпи тишина. Всички спряха да говорят, да се хранят, да пият. Няколко минути тишина. Трудно се срещат такива жени, които да спират дъха. И възрастта няма значение. Те носят нещо, което е недостижимо...
Чомаците, селото на Невена. На двора тя рисува глинени саксии. Облечена е с пуловер и широка пола. Няма грим. Начинът, по който концентрирано рисуваше, оглеждаше, топваше четката в боите. Вниманието за детайла. Обикновена в заниманието си и необикновена в присъствието си. Там, в двора.

За книгата сте си сътрудничили с дъщерята Теодора. Научихте ли нещо ново от нея?

Теодора е много събран човек. Фин, емоционален, но събран. Тя носи по един дискретен начин спомена за своите родители. За своята майка. Разбира се, че от нея съм научил детайли, важни детайли за характера на Невена Коканова, за незвездното й битие на майка, съпруга, домакиня. Благодарен съм на Теодора, защото предостави ценен архив, фотографии. Един ден сме си обещали да направим и музей.