В Chanel 5 Коко Шанел вгражда две големи свои любови – към рано загиналия Бой Кепъл и към Великия княз Дмитрий. За нея числото 5 носи специална емоция още от детството й, то е числото на Венера, на любовта, неделима комбинация от мъжкото три и женското две. Неслучайно тя показва колекциите си винаги на петия ден от петия месец.
Романът „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта” на Мишел Марли разказва не просто за създаването на легендарния парфюм, но и за емоционалните извори, които превръщат Коко Шанел в гений на XX век.
Франция, 1919. Цял Париж носи творенията на Габриел Шанел. Коко, както я наричат, е известна като безкомпромисна, когато става въпрос за стил, но и за любов. Нейната мода е революционна, тя е захвърлила корсета, стягащ жените до изнемога, и въпреки това е станала символ на елегантност.
В разцвета на кариерата си Коко изпада в тежка депресия – любимият ѝ, Бой Кейпъл, е загинал в автомобилна катастрофа. Търсейки утеха, тя се впуска във връзка с композитора Игор Стравински, която не ѝ носи очаквания душевен мир. Тогава идва идеята да създаде нов парфюм – паметник на любовта и аромат за модерната жена. Инспирации намира в Италия, Южна Франция, Русия... И среща Дмитрий Романов, великият руски княз в изгнание. Когато сърцето ѝ се отваря отново за любовта, Коко открива и следата на най-успешния парфюм на всички времена – Chanel 5.
Зад името Мишел Марли се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, авторката чувства Франция като част от своя живот. Ароматите и техните истории са били винаги нейната страст. За да издири следите им, тя обикаля манастирски парфюмерийни работилници в Италия, исторически фабрики за парфюми във Франция... Плод на такива изследвания е и настоящият ѝ роман. А любимият ѝ парфюм – естествено, Chanel 5.

Предоставяме ви откъс, в който се разказва за точния момент на откриването на аромата, от който до ден-днешен се купува по една бройка почти всяка минута.

Откъс от „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта” от Мишел Марли, издателство „Емас”
­ - Ернест Бо е отбелязал първия си успех с мъжкия парфюм “Bouquet de Napoleon” - ­ каза Дмитрий. ­ - Като млад кадет обичах аромата на “Кьолнска вода”, в която са кипнати цветя. Занесох парфюма на Олимпийските игри в Стокхолм, състезавах се за отбора по езда. После се появи “Bouquet de Catherine”. Много го харесвах, защото миришеше на родината и на леля ми, която ми беше като майка.
Дмитрий разказваше истории, вече познати на Габриел, но тя не се отегчаваше. Той бе доловил тревогата й и тя знаеше, че разказът му цели да разсее поне малко вълнението й от предстоящото посещение в лабораторията на Ернест Бо. “Отивам в химическа лаборатория, нищо повече - ­ повтаряше си тя. - ­ Едва ли е по-добра от фабриката на Франсоа Коти в Сюрен.”
В ума й постоянно се въртеше съдбоносният въпрос: какво ще прави, ако и при Ернест Бо не намери каквото търси? Да се откаже ли от мечтата си за своя специален парфюм? Да забрави ли аромата на голямата си любов? Това беше последната идея, родена от живота й с Бой. Нима настъпваше краят на общите им планове? Мигът, който да подпечата окончателно загубата й? Габриел не знаеше от какво се страхува повече ­ от провала в търсенето на аромата или от окончателния отказ от любимия й проект. Не намираше отговор.
­- По дяволите! - ­ изруга Дмитрий. ­ - Обърках пътя. В момента се намираме на терена на “Аероклуб Кан”. Пропуснал съм отбивката.
Габриел сложи ръка на рамото му.
­- Няма значение. Просто ще се върнем.
След още една грешка стигнаха до лабораторията. Помещаваше се в безлична малка къща в “Ла Бока” и по нищо не приличаше на внушителната фабрика на Франсоа Коти.
­- Да можеше да видиш фабриката на “Рале” в Москва - ­ заяви мрачно Дмитрий. ­ - Огромна, никакво сравнение с това малко предприятие. Разбирам, че Шири е купил “Рале”, но не разбирам защо лабораторията се намира в тази с нищо незабележителна сграда. Възможно ли е на такова място да се създават парфюми със световна слава? Дано поне магазинът в Грас да е по-голям.
Клатейки глава, той последва Габриел във вътрешността на сградата. И там липсваха каквито и да било признаци за славното минало на марката.
­- Леон Шири беше един от големите майстори в производството на парфюми и виден политик - ­ защити сънародника си Габриел. ­ - игурна съм, че фабриката в Грас изглежда другояче.
Тайно в себе си и тя се учудваше защо лабораторията в “Ла Бока” е толкова незначителна.
В преддверието висеше малка картина. Дмитрий спря като закован.
­- Виж! ­ прошепна той.
Веднага й стана ясно, че на картината е изобразена страница от славната история на семейството му.
Видя огромен индустриален терен ­ в сравнение с него дори царството на Коти изглеждаше малко. Десетина многоетажни сгради обграждаха огромно фабрично хале, което образуваше квадрат около вътрешен двор. Триетажната фасада в класически стил беше боядисана в бяло, останалото ­ и стърчащият високо в небето комин ­ беше от тухли. Около фабриката се виждаха добре поддържани зелени площи с многобройни дървета. Широки алеи образуваха интересни орнаменти. Просторният парк напомняше за “Версай”.
“Ако всичко в Русия е толкова огромно, Дмитрий сигурно се чувства като в кукленска къщичка”, помисли си Габриел. Затова ли си беше избрал дребна и слаба жена като нея? Тази мисъл извика усмивка на лицето й. Внезапно усети погледа му и вдигна глава. Усмивката стигна до очите й.
Ернест Бо прекъсна мига на тихо разбирателство. Парфюмеристът поздрави великия княз с обичайната почтителност ­ Габриел вече започваше да свиква с нея.
Бо се оказа забележителен мъж: около четирийсетгодишен, с гъста черна коса, толкова тъмен, че можеше да й е брат, с гъвкави движения, учтив, очевидно схващаше бързо. Костюмът му май беше виждал и по-добри времена, ала бялата му престилка изглеждаше безупречно. Още в първия миг Габриел изпита доверие към Ернест Бо. Личеше си, че знае какво прави, а когато им разказа как въз основа на сведенията, получени от обширната им кореспонденция, е изготвил няколко проби, я обзе чувството, че най-после е стигнала до целта.
Бо въведе посетителите в лабораторията ­ продълговато помещение, подчинено на белия цвят. Стените с наредени край тях бели стелажи бяха варосани, дори дървените греди на тавана блестяха бели. По рафтовете и в стъклената витрина бяха наредени кафяви и бели аптекарски шишенца, метални и порцеланови кутийки, в които съхраняваха есенции и цветове. На всеки съд имаше етикет. В средата на помещението бе поставена дълга лабораторна маса от светло дърво. Върху масата бяха грижливо подредени стъклени бутилки с различна големина, фиоли, чаши, цилиндри и колби, в средата стоеше старомодна везна. Чистотата направи силно впечатление на Габриел ­ също както при първото й посещение във фабриката на Коти. Все едно се намираше в болница ­ ако не беше сладкият аромат на цветя. Двама помощници ­ мъж и жена ­ стояха пред вкопана в стената мивка и оживено обсъждаха някакъв проблем. При влизането на Бо те млъкнаха и кимнаха учтиво за поздрав. После отново се заеха с работата си.
­- Заповядайте, мадмоазел Шанел.
Бо ги отведе в другия край на помещението. Там, на малка масичка, ги очакваха епруветки в метална поставка.
­- Приготвил съм за вас десет проби. Две по пет...
Габриел се стъписа. Откъде знаеше числото, което по мистичен начин я бе придружавало през живота й в манастира и го правеше поне малко поносим?
­- О! ­ прошепна тя, но не каза нищо повече.
­- Тук са пробите от едно до пет, а там са номерата от двайсет до двайсет и четири.
Парфюмеристът посочи съответните епруветки. Внезапно смутен, протегна ръка към Габриел.
­- Съвсем забравих да ви помоля да си свалите палтото. Посещението на Негова Светлост, и то придружен от вас, мадмоазел, е много вълнуващо за мен. Простете.
­- Моля ви да се посветите изцяло на мадмоазел - ­ обади се Дмитрий. През цялото време стоеше крачка назад. - ­ Аз изобщо не съм важен. Най-добре си представете, че съм невидим, мосю Бо.
Габриел се усмихна.
­- Аз също съм много развълнувана. Затова забравих да си сваля палтото.
След тази размяна на учтивости Бо окачи палтата им, а чантата на Габриел се озова под масата. Парфюмеристът подаде на гостенката си кутийка със зърна кафе. Запозната с ритуала, тя веднага освободи обонянието си от миризмите на улицата. Забеляза удивлението на Дмитрий, но го остави да се чуди ­ по-късно щеше да му обясни смисъла на това действие. Не искаше нищо да попречи на толкова важната за нея церемония.
Сърцето й ускори ритъм. Парфюмеристът отпуши първата епруветка. Веднага усети миризма на рози и жасмин. Опита да се съсредоточи, но по лицето й не пролича никакво вълнение. Стремеше се Бо да не забележи възбудата й. Предпочиташе той да не разбере веднага дали някой от ароматите й харесва. Търпението не беше сред силните й страни, но в този случай се оказа абсолютно необходимо. Беше научила от Франсоа Коти да изчаква, преди да вземе решение: ароматът се нуждаеше от време, за да се разгърне.
При първата проба не се наложи да крие реакцията си ­ това не беше търсеният от нея аромат. Твърде сладък, твърде старомоден. Сместа съответстваше на съчетанието от аромати, които бе назовала в писмата си, но парфюмът изобщо не можеше да се сравни с “Bouquet de Catherine”.
Без да коментира, с безизразно лице, Габриел върна на Бо стъклената запушалка, която бе помирисала. Повтори процедурата три пъти, преди отново да посегне към кутийката със зърна кафе. Междувременно бе обучила обонянието си, но след четири проби се нуждаеше от пауза, за да го възстанови.
След известен период на тишина двамата асистенти заговориха тихо помежду си. Чу се звън на стъкло. Някъде тиктакаше часовник. През прозорците проникна тропот на копита. Покрай сградата премина каруца.
Габриел усети присъствието на Дмитрий зад гърба си, но не се обърна. Той дишаше безшумно и не помръдваше от мястото си като дисциплиниран военен. Почти не го чуваше, но усещането, че е наблизо, й вдъхваше сигурност, помагаше й да вземе правилното решение.
Посегна към петата проба ­ и едва успя да потисне усмивката, плъзнала се по устните й.
Това беше “Bouquet de Catherine”.
“Не ­ поправи се мислено Габриел, ­ не съвсем.” Ароматът беше различен от уханието върху кърпичката на Дягилев.
По-модерен.
По-свеж.
По-хладен.
И още нещо. Възможно ли е парфюмът да се усеща като автентичен за жените от нейното време?
Навярно ръцете на Дягилев бяха докосвали кърпичката безброй пъти, Габриел също я беше пипала, затова оригиналният парфюм се бе смесил с телесните им миризми. От парфюма, с който великата княгиня е напръскала фината батиста, бе останала само илюзията. “Странно е как не се сетих досега”, каза си Габриел.
Върна пробата на Ернест Бо, стараейки се да скрие емоциите си. Усети, че я гледат. Не Дмитрий. Настойчиво я наблюдаваше непозната личност.
Неволно обърна глава и се озърна през рамо. Лаборантката стоеше зад великия княз, почти скрита от едрата му фигура. Въпреки това Габриел улови погледа на младата жена, изпълнен с очакване и страх. Непознатата бързо се извърна настрани и лицето й побеля като стените на работното й място.
Последваха пробите с номера двайсет и двайсет и едно. Габриел отново неутрализира обонянието си с малко кафе и се обърна към последните три епруветки. И тези парфюми се отличаваха със същото съчетание от аромати, но структурата им беше различна от тази на първите пет. Колебаеше се, ала нито един парфюм не я убеди както номер пет.
­- Желаете ли да си водите бележки? ­ - попита Бо, след като тя му върна последната проба.
Габриел поклати глава.
­- Не, няма нужда. Бих желала да проверя отново първата серия.
Бо й подаде епруветка номер едно и обясни:
­- По всяко време може да се направят промени, мадмоазел Шанел. Създаването на парфюм е като сглобяване на пъзел. Често се налага да разместваме отделните съставки, докато си паснат перфектно. Ако желаете друг компонент, ще опитаме да го добавим. Цялата лаборатория е на ваше разположение.
­- Много мило от ваша страна - ­ обади се Дмитрий. В малкото думи прозвуча достойнството на великия княз, посетил фабриката на придворния доставчик.
Габриел обичаше да експериментира и прие предложението на Бо с благодарност.
Дмитрий излезе навън да изпуши една цигара. Искаше й се да го последва, но си заповяда да се въздържи. Никотинът променя обонянието. С цигара между устните няма да намери своя аромат. Всъщност смяташе, че вече го е открила, но искаше да изживее отново приключението на проучването.
Подпомогната от Ернест Бо, тя провери отново различните възможности. При това забеляза, че парфюмеристът споделя представата й за уникалния аромат. Той я отведе до дългата лабораторна маса и започна да й подава шишенца с различни ароматни масла, от които се стремяха да извлекат основната нотка.
­- В това семейство са включени най-луксозните аромати на света ­ обясни той. ­ Роза, жасмин, иланг-иланг и санталово дърво ­ то контрастира със сладките субстанции. Използваме традиционни ароматни вещества, но съставът им е различен от обичайния.
Габриел слушаше мълчаливо и поднасяше шишенцата към носа си. Накрая го помоли да увеличи или намали количеството на отделни съставки, но нито един резултат не й хареса повече от проба номер пет. Тя остана в лабораторията дълго, забрави времето. В един момент попита Бо какво е различното в парфюма, въодушевил сетивата й.
­- Високото съдържание на алдехиди - ­ обясни той.
­- Това са изкуствени молекули, нали? ­ - осведоми се тя и безмълвно изпрати благодарност към Франсоа Коти, който я бе посветил в тайните на парфюмерията.
Ернст Бо кимна. Беглият му поглед докосна лаборантката, дошла да помага на Габриел.
­- Вие отлично знаете за какво сте тук, мадмоазел Шанел.
­- Първото впечатление лъже - ­ призна тя. ­ - Известно ми е, че съществуват изкуствени вещества, но не знам нищо повече.
­- Сигурно знаете какво става с виното, ако остане твърде дълго на въздух. Превръща се в оцет. Водородът в етанола ­ това е алкохолът във виното ­ се свързва с кислорода, протича органична реакция и в резултат се получава първо ацеталдехид, а после ацетилова киселина, тоест оцет. Задачата на химика е изкуствено да прекъсне протичането на реакцията и да разцепи алдехидите. Тази възможност бе открита едва няколко години преди войната. Композирането на всеки парфюм зависи на първо място от научните резултати на химика. Добавянето на алдехид към цветния букет дава същия резултат като капки лимонов сок върху пресни ягоди: ароматът се усъвършенства.
­- Казаха ми, че добиването на алдехид е трудно, изисква много разходи и парфюмът се оскъпява.
Ернест Бо вдигна рамене.
­- В петата проба са вложени най-луксозните аромати, с които разполагаме. Няма значение дали ще добавим към тях изкуствена молекула, или не. В руския царски двор никой не мислеше за парите, мадмоазел. Не сме пестили при производството на “Bouquet de Catherine”, не пожалихме усилия и докато приготвяхме пробите за “Eau de Chanel”.
­- Най-доброто винаги има цена, знам - ­ усмихна се тя.
Отново се наведе над епруветката, чието съдържание я възхищаваше. Пое уханието, както задушаващ се поема чист въздух. Дробовете й не се насищаха на уникалния аромат. Имаше чувството, че вътре в нея се пукат мехурчета шампанско, сетивата й реагираха с тръпки. Сърцето й вече не се блъскаше развълнувано в гърдите, а биеше спокойно в ритъма, с който поемаше хладната свежест.
­- Точно това чаках: аромат като никой друг. Парфюм за жени с лъх на модерност.
Дмитрий отново се присъедини към тях и Габриел му разказа как е намерила търсения аромат. Той помоли да помирише парфюма и тя зачака реакцията му със смесица от радост и страх.
­- Мирише на прясно паднал сняг върху покривите на Петроград - ­ промълви той и челото му се набръчка. Погледът му се устреми в далечината, мислите му се завъртяха около снежните топки и препускането с шейни ­ време, което никога нямаше да се върне.
­- И аз изпитах подобно усещане - ­ призна Ернест Бо, възхитен от проницателността на великия княз. ­ - По време на службата ми в Бялата армия останах известно време близо до Мурманск. Бях началник на пленнически лагер, разположен на Колския полуостров. Никога няма да забравя миризмата на полярните нощи. Затова се опитах да произведа парфюм с това специфично бистро излъчване.
­- Как ви се удаде? ­ - поинтересува се Дмитрий.
Младата жена до Габриел се покашля, изчерви се и сведе глава.
­- Композицията от рози и жасмин с добавка на синтетичен алдехид е особеност още на “Bouquet de Catherine”. В случая с проба номер пет обаче съставките са различни в сравнение със старата ни формула. ­ - Бо се обърна към сътрудничката си.-  ­ Виновна е една грешка на моята асистентка. Мадмоазел приложи съставките в оригинален вид, вместо с желаното от мен разреждане.
Дмитрий кимна одобрително към младата жена и бузите й се оцветиха в тъмночервено.
­- Какво щастие!
­- Молекулите имат и друго предимство - ­ продължи парфюмеристът. ­ - Извинявайте, може ли? ­ - Без да чака отговор, той улови дланта на Габриел, обърна я и капна малко от парфюма върху китката ­ там, където се напипва пулсът. Твърде изненадана, за да се възпротиви, тя не помръдна. ­ - Почакайте малко и помиришете - ­ посъветва я Бо. - ­ Ще видите, че ароматът ще се задържи върху кожата ви по-дълго от обичайните тоалетни води.
“Също както парфюмът на великата княгиня Мария е останал в кърпичката”, помисли си Габриел.
Дмитрий хвана ръката й, вдигна я и потърка нос в китката й. Какъв интимен жест...
­- Усещането върху кожата е много по-приятно, отколкото в епруветката - ­ заяви той и я пусна. - ­ Май е време да отпразнуваме раждането на “Eau de Chanel”, Коко.
­- Май няма да използвам това име - ­ отвърна Габриел, преди да осмисли какво казва. Помисли малко и добави - ­ Ще нарека парфюма “Номер пет”. Числото на пробата е добър знак. На петия ден от петия месец показвам колекцията си, следователно петицата ще подхожда отлично и на парфюма, произведен за моята модна къща.
Не му каза какво значение има числото пет лично за нея. “Числото на Венера”, помисли си спонтанно и пак си спомни дългото чакане пред изповедалнята. В този момент не мислеше нито за символите на цистерцианците, нито за фигурите и мозайките по стените и подовете в манастира. Мислеше единствено за този наситен със значение момент и за това, че пет е мистичното число на любовта, неделима комбинация от мъжкото три и женското две.
­- Мадмоазел Шанел, номер пет ви принадлежи.
Ернест Бо сияеше, горд от успеха си.
Това беше!
Непреднамерено употребената от Бо комбинация от думи силно развълнува Габриел. Почувства се като ударена от мълния. А може би от лъч на полярното сияние, вдъхновило парфюмериста да добави модерна нотка към старата формула.
“Шанел № 5”.