В Екатерининия дворец се намира и прочутата Кехлибарена стая, подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм, която първоначално била изработена за двореца на баща му в Прусия за прослава на самопровъзгласилия се за крал Фридрих Първи. За да скрепи съюза си със силната тогава Русия (току-що извоювала победа над шведите), от чиято подкрепа се нуждае Прусия, безценното 6-тонно кехлибарено съкровище заминало за Санкт Петербург. В Екатерининия дворец обаче залата била доста по-голяма по размер. За да я натъкми, Растрели вкарва златни дърворезби и огледала в помещението. Заради красотата си е наричана „Осмото чудо“ на света. По време на Втората световна война дворецът е сериозно пострадал, а кехлибарът изчезва и до днес не се знае какво се е случило с него. След дълги години проучвания и изследване на стари фотографии и с труда на стотици хора залата е напълно реставрирана и открита за посещения по повод 300-годишнината от създаването на Санкт Петербург. Днес това е единственото място в Царско село, където е забранено да се снима. Ирония, защото тя е могла да бъде възстановена благодарение точно на фотографии. Единственото предимство от това е, че хората не се задържат дълго в тази стая, която е наистина чудно красива. На това място е поставена на изпитание моята идентификация с народа ми, чиято народопсихология, колкото и да се опитвам да се измъкна от нея, е в гените ми и пред перспективата да бъда благонадежден посетител или типичен българин, у мен надделява българското и аз щракам набързо и тайно едно фото в забранената територия. Доволство и напред!

Църквата Свети Исаак. Разположена е в сърцето на града. Величествена сграда, най-голямата православна базилика. Красотата и пищността й трябва да се видят и преживеят, защото духът й не може да се предаде с думи или снимки. В тази църква се почувствах горда от нашата религия. Огромни размери, невероятно богати декорации на стените, златни мозайки, изографисани куполи, размери колосални, без да потискат посетителя, а по-скоро го вдъхновяват за вярата. От купола може да се види като на длан целия град.

Кулминацията на града е Дворцовият площад със Зимния дворец и още 8 сгради, които образуват Ермитажа – една от най-големите световни галерии, които включват огромен брой произведения на изкуството. Ермитаж идва от френски и означава „уединение“. На това място често е пребивавала Екатерина Велика, която през 1764 г. го превръща в галерия за световно изкуство. Първите картини са дългът на немски предприемач към руската хазна.

Самият площад смайва. Огромен, заобиколен в полукръг от импозантни сгради, с централна колона, издигната в чест на император Александър Първи по случай победата му над Наполеон. На върха на огромната колона стои ангел с кръст, за мен много смислен символ на изстрадалия град. Най-красив измежду всички сгради на комплекса е безспорно Зимният дворец. Реставриран почти напълно след жестоките бомбардировки на Хитлер, той блести чист и недокоснат от болните разрушителни амбиции на повредени мозъци, които дръзват да мислят, че могат да заличат историята. Видях го денем, пълен с посетители, видях го и нощем – величаво сам, осветен дискретно, колкото да се подчертае елегантният почерк на създателя му. Казват, че са необходими 11 години, за да разгледаш целия комплекс. Мисля, че не е пресметнато неизменното зашеметяване и удивление, в което изпада зрителят пред драматичния дизайн на всяка от важните зали. „Гледам и не вярвам на очите си.“ Това мото много точно би прилягало на целия Ермитаж, не само на една от изложбите, които видях в него под този наслов.