Усмивки, аромат на мед и пламъкът на една свещ
14 February 2019
Нали се сещате за онези моменти, в които малкото е напълно достатъчно, защото ви е най-скъпо и незаменимо. И е толкова простичко! Без излишни анализи, без въпроси „ама защо, ама как, ама какво“. Просто моменти на вътрешен баланс, които се материализират някак вълшебно в това, което ръцете докосват и очите съзерцават. Тогава, когато хармонията се е настанила уютно в скута ти, а ти сякаш имаш възможността да моделираш нейното отражение в деня.
Такива бяха моите последни дни. Спокойствието толкова умело и красиво прозираше в усмивката на дъщеря ми и в обонянието ми, което долавяше аромата на пчелна пита.
Обичам вечерите. Те носят равносметка за изминалото и в същото време надежда за предстоящото. Обичам да съзерцавам спокойствието, което подчертава физическите черти на дъщеря ми. Миглите, устните, бузите - сякаш в тях има един синхрон на движение, което реално липсва, но някак присъства чрез звука на всяко вдишване и издишване. Любима мелодия, която всяка вечер звучи в ушето на любимото зайче от Kreo.
На този звук обичам да чета, а около мен да се носи аромата на свещ. Пламъкът да топли поривите на душата и да отразява вълшебството на талантливите ръце на един любим човек – Ирина. Лицето, което стои зад бранда Gancini. Творец с едно сърце, което подписва всяка свещ с любов и най-вече отдаденост.
Завършвам със статия от любимата февруарска EVA - за любовта, за това, че трае три години, дори когато е била отложена с три десетилетия. Важно е това последното, защото любовта не „трае“ нищо.