Игра на гени, част I

Събрахме децата на седем известни личности, които са на прага на професионалния избор или пък наскоро са го направили. Представяме ви първите три - Алена Вергова, Йоана Дойчинова и Константин Белчев

Ирина Иванова, Ваня Шекерова 27 февруари 2019

Алена Вергова, Константин Белчев и Йоана Дойчинова

Снимка: Светослав Караджов

Никъде не можеш да се скриеш от ДНК-то си. То е истинската доживотна присъда. Учените се опитват да ни утешат, че сме програмирани предварително само на 15%, останалите 85% от съдбата си пишем сами

В EVA не правим научни изследвания, но сме се събрали все любопитни хора. Може би това са онези 15%, наследени от родителите ни, кой знае. Проектът ни за децата на известните хора е плод на същото това любопитство. Какво се случва с тях, дали наследяват таланта на родителите си, или избират пътя си въпреки диктата на гените?

В последните години по цял свят има бум на деца на известни личности, които също стават известни. Лили-Роуз Деп, Кая – дъщерята на Синди Крауфорд, Зоуи Кравиц, Лили Колинс, Скот Истууд са малка част от тенденцията, която съвсем не е нова. Винаги е имало актьорски фамилии, в които занаятът се наследява, да не говорим за кралските. Но има и нещо ново – интересът към известните никога не е бил толкова истеричен, публиката иска още и още от кухнята на живота им, от гардероба им, от радостите им, а защо не – и от тежките им моменти. И децата са въвлечени в световното шоу. Разговорът с тях винаги е разговор и за прочутите им майка или баща.

Какво се случва у нас – опитахме се да разберем, събирайки в студиото на Светльо Караджов децата на седем известни личности, които са на прага на професионалния избор или пък наскоро са го направили. Какво ги обединява, освен брекетите, които повечето от тях носят?

Първо, всички са в добри отношения с родителите си.
Второ, родителската известност не изглежда кой знае колко да им тежи.
Трето, почти 100% тръгват по същия път.
И, четвърто, готини са.  
Али Вергова, Дара Екимова, Константин Белчев, Зуи Хашмонай, Йоана Дойчинова, Паола Маравиля, Мила Роберт. Момичетата и момчетата, които имат едни твърди 15%, останалите до 100 ще си ги направят сами.

АЛЕНА ВЕРГОВА

Али Вергова (не обича да й казват „Алена“, защото така се обръщат към нея най-често, когато е сгафила нещо, но най-мрази да й бъркат името с „АлЕна“) пристига на срещата ни със скейтборда си, който, освен че е една от големите й страсти, се оказва и алтернатива на градския транспорт. Не за скейта ще си говорим сега, но пък някак не можем да не го споменем, тъй като е част от живота й още от малка, заедно с „голямото чупене“– шест пъти си е чупила, навяхвала и изкълчвала лявата ръка, три пъти дясната и по веднъж всеки крак.

Баща й е звездата на българските кино и театър Юлиан Вергов, а майка й е Ирина Ялъмова, един от известните рекламисти в дигиталната среда у нас. Али е наследила красивите си ментовозелени очи и от двамата, но що се отнася до бъдещата професия, определено смята да поеме по пътя на баща си. Вергов никога не е разубеждавал дъщеря си да се занимава с актьорство. На сцената Али е заставала в мъничка роля в спектакъла „Ревизор“ на Мариус Куркински в Народния театър. Нямала никакъв страх от сцената, защото като дете е прекарвала доста от времето си в Народния покрай репетициите и представленията на баща си. Най-много се е зарадвала обаче на друга своя роля – в сериала „Откраднат живот“, където играе пациентка в болницата „Свети Кирил“ и си партнира с Наум Шопов и Луиза Григорова. Когато гледа епизода в компанията на родителите си, баща й казва: „Браво, татс!“ („татс“ е едно от нежните обръщения на Вергов към дъщеря му, другото е „Ал“). По-късно е одобрена и за участие в сериала „Дяволското гърло“, но не успява да се включи, тъй като точно тогава сменя училището – от Гимназията по приложни изкуства отива в частно училище с изучаване на немски език.

Али определя себе си като „бавняр“ (нейна дума за човек, който бавно взема решения и започва да действа) и като много разсеяна. Толкова е разсеяна, че когато наскоро родителите й получили мейл от училището, че „Алена е разсеяна, но умерено“, били много доволни. Те никога не са й се карали, освен за дребни неща, като например, че не си подрежда стаята и че говори много в час. Подкрепяли са я във всичко, дори и в страстта й към адреналиновите спортове, която от няколко години обхваща не само скейтборда, но и сноуборда. Няколко неща категорично не са й по вкуса – да седи на едно място, да не се случва нищо и... „кифлите“. „Не понасям „кифли“ – къси полички, супермного грим! Иначе и аз като всички момичета обичам да се гримирам, лакирам, да нося поли, а онзи ден дори сложих високи токчета. Само защото изгубих бас с един приятел обаче. Обзаложихме се кой може да вдигне повече килограми с крака във фитнеса и аз, не че се оправдавам, но бях с мускулна треска и успях да вдигна 100 кг, а той ме би със 120.“

Когато я питам дали се чувства „момичето на татко“, тя отговаря просто: „Тати е... сладур! И мама също“. Мисля, че именно сега е моментът да споделя и нейния отговор на наистина последния ми въпрос – за подаръка, който иска да й донесе дядо Коледа. „Нова дъска за скейта, че тази вече е много зле“ – казва Али. Чу ли, дядо Коледа?

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР