Вещицата и консервативният

Възможна ли е теорията „да не се гоним, за да не се хванем“ на практика?

Адриана Попова 23 January 2019

Да не се гоним, за да не се хванем. Това си казват Ния Йотова и мъжът й в началото на брака си. За същото се разбират и техните литературни аватари в романа на Ния „Лара“. Лара е самата Ния, а книгата се оказва една 300-странична автотерапия, в която тя оглежда живота си предимно с чувство за хумор. Това е и най-големият плюс на романа.

Описаната история накратко е следната: след като изкарва една година в НАТФИЗ, Лара заминава да учи актьорско майсторство в Австралия. Там сключва фиктивен брак с много интелигентен и също толкова отвеян австралиец, за да получи гражданство, обаче й писва и се връща в България. Където се влюбва в Шотландеца и се оставя той да я разиграва. Един ден, докато се пече без горнището на банския си край София, попада в полезрението на Мъжа – типичен български мачо. До края на годината тя вече е омъжена и бременна, забравя Шотландеца и се впуска в драмата с елементи на комедия, наречена брак по български.

В началото прави редица отстъпки пред мъжа си с идеята да бъде идеалната съпруга. През деня е на работа, вечер домакинства самоотвержено. Смята, че Мъжа забелязва и оценява с шестици и червени точки тези компромиси, докато не разбира, че за него те не са никакви жертви, а нещо естествено, което съпругата дължи на съпруга. Както и това, че той може да излиза с приятели или където там излиза, а ако тя закъснее вечер с приятелки, е наградена със скандал.

Първата истинска битка Лара дава, когато Мъжа се опитва да й забрани служебните пътувания. Разбира, че не иска да бъде като майка си и баба си вратът на семейството, от който зависи накъде ще се завърти главата. Вратът няма уста, език, мозък – органите, необходими за изказване на самостоятелно мнение. Иска да бъде глава, защото ИМА мнение. Иска двуглаво семейство.

В чест на Мъжа трябва да кажем, че той преосмисля доста неща. Приема пътуванията и излизанията с приятелки. За други не е толкова широко скроен. Например за готвенето. Един ден, когато Мъжа заявява пред децата им, че майка им готви ВЕДНЪЖ НА ДВЕ СЕДМИЦИ, Лара се принуждава да вземе мерки. И това е един от най-смешните моменти в книгата. Всяка вечер Лара прави списък на това, което готви, и кара съпруга да го подписва. Поддържа списъка години наред, за да не останат децата с погрешни впечатления. Понякога й се налага да фалшифицира подписа му, когато той отказва да го сложи, уплашен от дължината на списъка със сготвеното от нея. (По отношение на връзките мъж-жена вече самата авторка, Ния, ми цитира свой приятел, чужденец, според когото българките са „най-зле в целия свят“, взели са най-лошото от Изтока и Запада. Хем са еманципирани и работят като волове, за да изкарват пари, хем по тях се вика вкъщи, все едно са от арабския свят.)

Ния ме е предупредила, че не всичко в романа е точно така, както се е случило в живота й, но историята със списъка на манджите е истинска.
А по отношение на гоненето и нехващането, Ния признава, че е могла да го предложи, защото винаги е била и е сигурна в любовта на мъжа си, с когото са заедно вече 12 години. „Виждам, че ме обича, иска да си прекарва времето с мен, но знам, че и той е човек и той може да се подхлъзне. Никой не е застрахован. И по себе си знам, че всеки има нужда да мечтае за някого, за авантюра, иначе лъже себе си. Разбрали сме се да не си ровим по телефоните, да си даваме свободата да излизаме вечер. Ако някой иска да изневери, той и на обяд ще го направи. Казах му – просто не искам да разбирам. И той – хубаво, гледай и аз да не разбера.“

Понякога той я нарича „вещице“, защото вярва, че жена му може да влияе върху събитията, а тя е убедена, че той е „типичен български екземпляр“ и „консервативен“. Но същият този консервативен беше на премиерата на книгата, която е прочел в чернова и не е поискал нищо от описанията на Мъжа да бъде махнато, загладено, спестено.

Като Кари Брадшоу, но не съвсем

Ния Йотова има една смешно-гротескна случка, докато е в Австралия. Тя донякъде напомня за Кари Брадшоу и „Сексът и градът“. Още докато живее с идеята, че ще пробива като актриса, Ния е одобрена за реклама на известен производител на бонбони за свеж дъх. Подписва договора в еуфория, без въобще да го чете. По време на снимките режисьорът иска от нея да прави мимики, с които да изпъкват очите й. А Ния харесва зелените си очи и ги „изпъква“ максимално. Разгласява на всички приятели за участието си в рекламата. В един дъждовен ден минаващ автобус я опръсква с кална вода. Поглежда автобуса и вижда лицето си върху задната му част. Рекламата! Лицето й е снимано в близък план, нелепо опулено, през устата й минава стикер с надпис: „Най-доброто смучене в града“. Няма как Ния да не подари тази история на героинята си Лара и може би поради това отнякъде се появи прозвището „българската Кандис Бушнел“. Поради това, че не се страхува да говори за интимни отношения, също.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР