Бихте ли прибягнала до услугите на пластичен хирург?

Нещата, свързани със силикон, корекции, хирургично премоделиране на лице, тяло, филъри, изкуствени мигли... и изобщо пластмасовите хора.... ме притесняват. Винаги ясно съм изразявала несъгласието си с пластичната хирургия. Ако някога мракът на апатията незнайно как се намърда в душата ми, може и да се замисля. Но докато вярвам, че животът е пълен с любов, ярък, жив, смислен и красив – не, не бих прибягнала до услугите на пластичен хирург.
Аз се вълнувам, когато помагам на хората, а не когато имам бръчки. Изпитвам силна болка и дори се смущавам при вида на красиви лица, натъпкани с набухватели. Защо да се лъжем? Кого да лъжем? Мисля, че след пластични промени човек губи своята автентичност, индивидуалност. Характерът е това, което увеличава или намалява красотата ни през годините, не пластика на пъпа и клепачите. Трудно е да бъдеш неотразима, ако си мързелива. Изобщо с годините характерът е най-важната част от красотата. Да си красива на 20 е лесно. Всеки го може. Но за да си красива на 60, се изисква характер и спазване на определени граници, норми! Добре е да култивираме у нас и децата си възпиращи механизми. Трябва да умеем да си налагаме определени ограничения. Трябва да има граници – на емоционална реактивност, на това какво и колко ядеш, през колко време си пускаш кръвни контроли, колко либералност даваш на детето си, докъде се намесваш в естествения ход на времето с пластики.

Безконтролността състарява и разболява. И те кара да изглеждаш като на 140 години. Аз съм спартанец и от това, което виждам днес, ме боли! Възможно ли е да сме забравили, че неестествено опънатото лице, отсъстващите бръчки, всякаква липса на лицева експресия, когато разказваш нещо тъжно или се смееш от сърце, не са нормална част от щастието, наречено „достойно да си доживееш старините не като цървул, а като катедрала“? Но надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите нас. Въпрос на личен избор! Така че да бъдем добри към себе си и разбиращи интелигентния кръговрат на природата. Защото коя мъдрост е по-велика от добротата? И ако случайно тук-там има 5-8 бръчки или увиснали контури... Ами майната им! Няма по-красиво същество от онова, което излъчва одухотвореност, доброта и благонравие. И което оставя след себе си истински смисъл! И любящи човешки отношения.