Smart Коледата невъзможна

„Първият български семеен коледен филм”, както създателите на "Smart Коледа" го определят, е в кината от днес.

Ирина Иванова 30 ноември 2018

Англичаните си имат Дикенс, американците – „Сам в къщи”, немците – E.Т.А. Хофман и Stille Nacht, руснаците – „Нощта срещу Рождество” на Гогол, „Детството на Никита” на Алексей Толстой, всичките онези анимации за Снегурочка и прочие. А какви са българските коледни художествени „архетипи”? Не знам. Май нямаме. Ще ви кажа моите – приказките на Георги Райчев „Живият пън”, „Коледен гост” и др. и филмът мюзикъл „Баща ми бояджията”. Това е всичко. Е, да, и коледните реклами на Coca-Cola, но те принадлежат на света.

Защо ви обяснявам всичко това в началото на ревюто си за филма „Smart Коледа”? Отлагам момента на истината (на моята истина поне), затова.

Идеята да се направи български коледен филм е готина, поздравления! Лично аз не виждам нищо смущаващо отвреме навреме държавата в лицето на Национален филмов център да подпомага  създаването и на такива филми – жанрови, насочени към по-широка аудитория, семейни, а не само фестивални. Но това е тема на друг разговор.

Малко се преигра с рекламирането на  „Smart Коледа” като – внимание, та-та-та-тааам! - „Първият Български Коледен Филм”! По света повечето от тези филми се правят без никакъв апломб, особено в Америка. И ги гледаме по телевизията, ей така между другото, около празниците, за настроение. И това е напълно, напълно достатъчно. Та не можеше ли да се направи коледен филм, без да се проглушат ушите на хората, че е Коледен! Понеже ако е наистина коледен – те и сами ще си го усетят. А ако не е – колкото и да им го казва някой, все едно.

Ако решите да гледате „Smart Коледа”, ще видите как всичко започва обещаващо – коледното дърво е украсено, приказната семейна трапеза е подредена, а около се настаняват баща (Пенко Господинов), майка (Стефания Колева) и две деца, момче (Константин Гергинов) и момиченце, всичките облечени като за празник, в средата на масата – печена пуйка, отзад гори огън в камината. Разбира се, присъства и онази особена неловка тишина, много често срещана в български филми, на фона, на която върви (или по-скоро кънти) някакъв дървен диалог, но нищо де – нали е „първият български коледен филм”, прощаваме му. Още повече, че режисьорът Мария Веселинова е дебютант в игралното кино.

Та Коледата на това семейство обещава да е съвършена, бащата взима селфи стика, за да запечатат момента на пълното съвършенство и... изведнъж се оказва, че тутакси след селфито, нещата стават съвсем различни и доста по-близки до реалността. До тук – добре. След това обаче идват мъките. И скуката.

Най-големите проблеми на филма са сценарни и те не са толкова в основната сюжетна линия – едно обсебено от технологиите дете попада в приказния свят на Дядо Коледа и неговите подопечни елфи, основните пазители на добрия стар коледен дух, и ги заразява с „бацила” на своя свят – всемогъщите дигитални чудесии. Голямата скука идва от изключителната предвидимост на развитието на действието (доколкото въобще има и действие, и развитие де).

Липсва динамика, липсват случки, перипетии, темпо. Момчето влиза през портала във вълшебния свят, в който то самото уж вече не вярва, и след това в продължение на половин час забравяме за него, напълно абсурдно. Всичко е мудно, бавно, неангажиращо, равно, равно и пак бавно. Родителите нямат абсолютно никаква роля, пасивни присъствия просто, които се появяват само в началото и края на филма и на практика са тотално извън него. Странно, защото за ролите са избрани известни актьори, звезди дори  – Стефания Колева и Пенко Господинов.

Ще видите и Калин Врачански в ролята на суровия, строг и справедлив бос на елфите. Добре че има един танц накрая, иначе и той през по-голямата част от филма е просто строг и елфите се страхуват от него. И този мотив се повтаря сто пъти и накрая ти става супер досадно.

Досадно ти е дори, когато завалява снегът, защото ти още от първите пет минути си знаеше, че ще завали и те ще се бият със снежни топки.

Дядо Коледа във филма е нашият иначе любим Кръстьо Лафазанов. В началото той също имаше няколко забавни непукиски включвания, достойни за актьор от неговата класа. Сцените с отслабването и тренировките на добрия старец можеха да бъдат смешни, ако бяха разработени комедийно и ако не беше равния, напълно безразличен, делничен глас на актьора. Сценарият му даде шанс само в началото и после го остави да се справя както намери за добре.

За да не вляза с двата крака в рубриката „хейт преди Коледа” ще кажа, че може би “Smart Коледа” е предназначен за деца в предучилищна възраст. Вероятно на тях ще са им достатъчни шарените коледни костюми и смешните физиономии.

Та всичко си има филмът, само коледен дух няма. И киното във филма го няма. Всичко прилича повече на телевизионен театър или на познатата ни от близкото минало телевизионна „Дядомразиада”, въпреки че какво говоря?! Тя беше сто пъти по-забавна. Коледната атмосфера не се ражда автоматично – като събереш камина, музика, джуджета, деца, подаръци и дядо Коледа. В “Smart Коледа” ми липсва най-вече истинското оживление на ПРАЗНИКА. Суматоха, глъч, суетене, шум, конфликти, енергия... Нищо от това не се носи във въздуха, уви!

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР