Давид Фоенкинос се оплаква от болно гърло. Може би е нападнат от прословутия софийски катар? Отваря миниатюрното бурканче с мед, което сервитьорката му е донесла към чая, предпазливо го помирисва. Откъм бара в лобито на хотела отчетливо подрънкват прибори и порцелан. Сутрин е, Фоенкинос, любимецът на четяща Франция, режисьорът, сценаристът, е за четвърти път в България и е решен след края на интервютата с него – 15 минути за всяко, не повече, да пише в хотелската си стая. Получавало му се добре. Обича да пише и докато пътува с влак. Това е причината с удоволствие да приема покани в Германия, дотам се стига лесно с влак. Последната му издадена на български книга – „Загадката Анри Пик“, е написана почти изцяло, докато пътува по релси за представяне на предишен негов роман, „Шарлот“, посветен на загинала в концлагер еврейска художничка.

Фоенкинос е в София като част от журито на международния кино-литературен фестивал „Синелибри“. С лице, което може да бъде рекламно за Средиземноморието, строен, по-скоро висок, с небрежна парижка елегантност и усмивка, която издава най-вече любезност, преди вечер той е представил филма си „Ревност“, комедия с чудесен остроумен диалог. Снимал го е с брат си Стефан. Двамата са режисьорски тандем и в лентата „Деликатност“ по най-успешния роман на Давид, който го изстрелва в орбитата на известността. В главната роля е Одри Тоту, самото олицетворение на френския финес.

В „Ревност“ героинята е доста различна. Изиграна блестящо от Карин Виар, която получи и номинация за „Сезар“ за ролята си, Натали е жена на прага на менопаузата, разведена, изнервена – може би защото и тя като Фоенкинос живее в Париж. Нещо по-лошо, Натали откровено завижда на дъщеря си, защото е млада, влюбена, красива, защото залепва мъжките погледи за себе си. Позволено ли е това? Да завиждаш на детето си?

Според Фоенкинос темата е почти табу. „По нея рядко се говори – казва той. – Има морална забрана. Човек едва ли не няма правото да завижда на децата си. Но това се случва много често, когато си на 50-60 години и погледнеш към младите, пълни с енергия, с бъдеще. И ако не се чувстваш добре в собствената си кожа, можеш да изревнуваш.“

Натали нарушава и още една „забрана“. Издава на приятелката си, че е видяла съпруга й с друга жена. Не знам дали това е само френско табу, всеки сам поставя граница кое да каже и кое да премълчи, казва Фоенкинос и пита – а вие бихте ли казали на най-добрата си приятелка, ако видите мъжа й с друга. Отговарям с не, но не съм сигурна, все пак толкова зависи от обстоятелствата.

Фоенкинос не просто живее в Париж, той е роден там. „Това е моят град. Много го обичам, с всичките му недостатъци. А той има много.“ В „Загадката Анри Пик“ е цитиран Емил Чоран, според когото Париж е идеалното място да провалите живота си. Но това е иронично, казва Фоенкинос, просто така мислят хората от френската провинция, според които всеки, заминал за столицата, пропада, поне морално.

„Загадката Анри Пик“ е книга за една книга, случайно открита на покритите с прах лавици в провинциална библиотека. Твърди се, че е написана от майстор на пици, починал преди години, за когото е почти сигурно, че не е прочел нищо след завършване на училище. В „Загадката“ Фоенкинос е пуснал с пълна пара машината си за ирония. За писателската професия например пише, че предоставя невероятни алибита: „Това е единствената професия, която позволява цял ден да останеш под завивките, заявявайки „Аз работя“. Знаех си! Но все пак питам Фоенкинос колко често той самият твори под завивките. „Не го правя често, но е вярно, че когато човек е писател, всяко нещо може да бъде използвано като алиби, че работи. Аз много пътувам, разхождам се по улиците, имам усещането, че така ми идват идеите. Усещането ми е, че романите ми се пишат през цялото време, дори когато не ми се пише.“

В НЯКОЛКО РЕДА

- Желанието да пише се отключва у Фоенкинос след операция на сърцето, след която близо година лежи в болница.

- Романът му „Нежност“ само във Франция е продаден в над милион екземпляра. Година и половина оглавява книжните класации. Идеята за книгата му идва, когато вижда мъж, който целува жена. Милан Кундера харесва романа и дори праща на Фоенкинос свои илюстрации към историята.

- Романът му за берлинската еврейска художничка Шарлот Соломон се изучава във френските училища. Благодарение на него невероятно въздействащите й „комикси“ са извадени от забрава.

- Завършил е Сорбоната, учил е джаз, имал е собствена музикална група.

- Харесва Толстой, но по-близка му е лудостта у Достоевски.

- Шегува се, че е готов да оперира черния си дроб, ако това ще му помогне да пие повече водка.

- Първите 10 години от писателската му кариера не са успешни, не го издават.

- Смята, че актьорът Жан Дюжарден (Оскар за ролята в немия филм „Артистът“) най-добре олицетворява съвременния французин. Причините – той е красив, остроумен, обаятелен. Освен това отказвал кариера в Щатите.

- За най-голям съвременен френски автор признава Мишел Уелбек.

- Признава, че вече е спечелил достатъчно пари, за да не трябва да работи, но не може да не пише.