Арнолд Нюман - лошият диктатор в студиото

Между 6 ноември и 9 декември в Софийската градска галерия ще бъдат изложени творби на един от най-влиятелните фотографи в съвременната история

06 ноември 2018

Труман Капоти (1977 г.)

Капоти, разглезеното момче на американската литература, е изобразен в типична бохемска среда, излегнат на канапе, демонстриращ охолство. Той гледа към камерата с насмешка. Казва на Нюман, че дори не трябва да става, защото той, Капоти, просто е роден гений.

Снимка: Арнолд Нюман

Арнолд Нюман е създателят на портрета в интериор, environmental portrait. За разлика от своите съвременници Ричард Аведон и Ървиг Пен, които не се разделят с удобството на студиото си, той се пренася на терена на модела. Биографичният му подход и дълбочината на образа, който изгражда, го отличават от колегите му и го отвеждат в студиата на художници, скулптори, писатели, сценаристи, поети, журналисти, архитекти, учени, бизнесмени, политици. Нюман заснема повече от 800 портрета, между които на Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Мерилин Монро, Труман Капоти, Игор Стравински, Артър Милър, Айн Ранд, Даян Вриланд, Джорджия О’Кийф и Алфред Стиглиц, Ман Рей, Алфред Круп, генералисимус Франко, Боби Кенеди, Бил Клинтън. Нюман е типичен нюйоркчанин – амбициозен в работата си, никога достатъчно удовлетворен от нея: „Аз съм най-строгият артдиректор, най-лошият диктатор в студиото, винаги смятам, че може да е по-добре!“

Успява да балансира професионалните си ангажименти за списания и поръчковите портрети за корпорации с по-артистичния подход на независим фотограф и през 1970 г. е почетен със самостоятелна изложба в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Брилянтната визия на портретите му е резултат от овладяването на светлина, камера, филм и копиране на хартия. Обикновено заснема по 35 до 40 негатива, докато анализира кой е най-подходящият миг. Рядко използва светкавица, предпочита осветлението от слънчевите лъчи, прорязващи тъмнината на стаята, свещи, фенерчета – всичко, което може да извае или изсече желания образ. Брилянтен едновременно в черно-бялата и цветната фотография, той никога не крие пристрастията си към монохромния образ.

„Работя предимно воден от инстинкта си – казва той. – Но какво е инстинктът? Времето за заснемане на фотографията е много кратко и точно в този момент проличава опитът, който си натрупал през живота си, знание, съзерцание, слушане. Работя на съзнателно и подсъзнателно ниво.“
Признава със съжаление, че не успява да материализира уменията си в сферата на модната фотография, отказва такива поръчки, но заснема портрета на Кристиан Диор с моделите му, както и други имена от индустрията. Когато обаче се заговори за мода, той замлъква, вероятно несигурен в атмосферата на лукс и разточителство.

Нюман не спира да отстоява правата на фотографите и равнопоставеността им с редакторите. Вярва, че фотографът е не просто инструмент в ръцете на журналиста, а личност, която трябва да има волята да се изяви. „Фотографът трябва да направи задълбочено проучване, да чете и да се запознае с обекта, преди да поеме поръчката.“

За да представи Нюман, в България ще пристигне най-големият експерт по творчеството му – Уилям Юинг, автор на книгата Masterclass Arnold Newman, която дава ретроспектива на една наистина удивителна кариера.

Изложбата на Арнолд Нюман в България е десетото издание на платформата „Майстори на фотографията“ и се осъществява от фондация МУСИЗ и фондация „Америка за България“ в партньорство с Vivacom.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР