"Бохемска рапсодия": pro&contra

Две мнения с противоположен знак, но с обща любов към музиката на Фреди и "Queen". Филмът "Бохемска рапсодия" (Bohemian Rhapsody) на режисьора Брайън Сингър е в кината от днес.

Ирина Иванова, Лилия Илиева 31 октомври 2018

 

Рами Малек, как оцеля след всичко това?!

текст Ирина Иванова

„Бохемска рапсодия“, посветен на Фреди Меркюри и „Queen“, е комедийно-пародийно-комиксов микс, в който за мен се роди звезда – Рами Малек (от сериала "Mr. Robot"). 

Идеята да направиш филм за легенда като Фреди, докато няколкото поколения, които го слушахме и боготворяхме, сме все още на линия и общо взето с всичкия си, е нещото, което наричам високорискова идея. Шансът да се издъниш е хилядократно по-голям от този да ти се получи. Неслучайно този проект започна с режисьор Брайън Сингър („Обичайните заподозрени“) и изпълнител на ролята на Фреди Меркюри Саша Барон Коен, после на режисьорския стол седна Декстър Флечър и в проекта влезе Рами Малек и сега, без мое знание в интерес на истината, разбирам, че са върнали в кредитите името на Сингър като режисьор. Не без значение е, че сред музикалните продуценти на проекта са Брайън Мей и Роджър Тейлър (и смятам, че е важно, че те лично припознават историята на Фреди и „Queen“ така, както е разказана във филма.)

Всеки носи в сърцето си своя Фреди, разбирам това. Напълно разбирам всички онези, които казват и ще кажат: „Това не е Фреди!“, макар че все пак се изненадвам, че явно несъзнателно смятат, че притежават някакви изключителни права върху образа на Фреди. Веднага след журналистическата прожекция на  „Бохемска рапсодия“ се отключи абсурдна надпревара от типа „Фенството ми е много по-голямо от фенството ти“. Все едно, ако не разправяш наляво  и надясно на всички какъв луд фен си, не си фен. И фенството не се измерва само с това колко книги и интервюта си прочел по темата, нито дори с това дали знаеш парчетата наизуст. Това е музика, приятели, емоция е, не е наука – може да си бил с любим човек, докато е звучала, да си преживял убийствена раздяла на нея, или да си я слушал на някакво летище при пътуване, което те е направило особено щастлив, или каквото и да е и... И благодарение на тази музика да си изпил чашата на момента до дъно. Обаче после просто не си дал официално изявление по темата във фейсбук например! Тихите фенове също са фенове, по дяволите! Фреди правеше музика за всички.

Доколкото знам никой, дори от най-големите български фенове на Фреди Меркюри, не го е познавал лично или греша? Чел си за него, слушал си за него, но всички разкази са просто интерпретации. И филмът е интерпретация. Коя от интерпретациите ще приемеш е изключително субективно, след като не си имал възможността да черпиш от извора. Имаме права само върху собствения си образ за Фреди. Може да не ни харесва интерпретацията в „Бохемска рапсодия“, обаче генерални заключения, че „това не е така“ са смешни, защото ние ОПРЕДЕЛЕНО не гледаме документален филм. 

Навремето така са атакували, между другото, и Милош Форман, задето е представил в "Амадеус" Моцарт като "хилещо се недоносче" или нещо подобно. Не сравнявам двата филма, но определено намирам общи черти в подхода към образа на един гениален музикант легенда.

Рами Малек очевидно не задоволява изискванията на голяма част от феновете за физическа прилика с Фреди. Това обаче не е шоуто „Като две капки вода“ все пак, където се търси концентрирана в две минути имитация и често гримът е 70% от превъплъщението. Малек постига най-важното – „кресчендото“ в личността на Фреди, екстатичността, първичната енергия, поверява тялото си на силите, които обладаваха и Фреди, оставя се невидимите вакханки да го разкъсат отвътре. Ето този митичен екстаз, който усещаме в определени моменти във всеки велик, гениален музикант, Рами Малек успя да го пресъздаде. Ревът, сценичната лудост... Всичко останало – хомосексуалността, болестта, семейната драма, разправиите с продуцентите, дори записите на отделните велики парчета са представени като на майтап, в отявлено комиксови щрихи (например кадърът с петела, който кукурига и крясъкът му прелива в крясъка “Галилео!“ от „Бохемска рапсодия“). Целият филм е изпълнен с подобни комедийно-пародийни-комиксови решения – подход, съзнателно избран, а не поради неразбиране на "драмата на Фреди". Нали се сещате, че не само вие разбирате драмата на Фреди, сигурно и още някой на света се досеща за нея, но не иска да я буквализира и клишира, а да я превърне в приказка, в мит, във фолклор, който да „хване“ дори и децата. Спонтанното вихрено и определено „несериозно“ миксиране на жанрове и стилове – и опера, и поезия, и рок, и диско, пък и специални „трикове“ при аранжимента и звукозаписа – е основен принцип в творчеството на Меркюри и „Queen”. Както става ясно и от филма, първоначално този микс, който в пълния си блясък се проявява в „Бохемска рапсодия“, е неразбран от продуцентите, от критиците, защото е на светлинни години от всички правила и норми. По същия начин и „Бохемска рапсодия“ е „несериозен“ биографичен филм. Като детска книжка с картинки, в която отвреме на време съвсем неочаквано, като океанска вълна се надига музиката на живота ни – „Love Of My Life”, „Radio Ga Ga“, „Somebody To Love” и т.н. – и ни залива, без да можем да си поемем дъх. Тази игра на повърхностно плъзгане по житейските факти и събития, който изобщо не са акцент във филма, и скачане в дълбокото, когато дойде ред на музиката – ето това е най-умното решение, взето от създателите на филма. Както и решението да оставят музиката да звучи непрекъснато. Да ни оставят да чуем парчетата докрай. Да пилеят филмово време, за да чуем това, което можем да си чуем и у дома, обаче какво по-важно за Фреди и Queen може да ни каже един филм от това, което тяхната музика ни казва! И това си е самата истина! Важна е музиката, филмът е между другото.

Във филма има високопарност, бутафорност, кич дори, но ги имаше и в сценичните изпълнения на Фреди и "Queen". Неизменна част от тях са, какво да се прави. 

И лично към Рами Малек: Рами Малек, аз като един човек от милионната публика, която гледа твоя „концерт“ на голям екран, ти казвам, че ти си истински performer и ми даде, това, което исках. Дори за частица от секундата – на големия концерт LIVE AID (с много документални кадри, но и много едри планове и детайли) накрая – ти постигна невъзможното, човече – беше Фреди Меркюри! Рами Малек, ти си смел, много смел актьор! 

 

Бохемска рапсодия, много фалшива

Малек е малък и жалък

текст: Лилия Илиева

За филма „Бохемска рапсодия“ се говори около 10 години. Дълго очакван филм, който със сигурност щеше да е много по-сполучлив, ако за ролята на Фреди беше избран Саша Барън Коен. От филмите за Куин, които съм гледала досега, най-пълноценен като досег до историята на групата и до самата група е „Days of Our Lives”, макар и да е документален. "Куин в Будапеща" също беше много откровен поглед към тях и хубава среща с Кралицата.

Като огромен фен на групата и човек, чийто живот досега се е случвал в много голямата си част на фона на саундтрака на Куин, като преводач на биографията на Брайън Мей „Брайън Мей. Цялата история на Куин“ (от Лора Джаксън, ИК Сиела) трябва да предупредя - моето мнение е изключително субективно. И вероятно на мнозина ще прозвучи крайно. За този филм ще има разнопосочни мнения, това е ясно. Така, както ги имаше и за Адам Ламбърт като солист на мястото на Фреди. Ламбърт обаче има харизма, глас, самочувствие, умее да завладее публиката и с таланта си да овладее пространството. И Ламбърт успя да влезе в сърцата на всички, които имаха щастието да чуят любимите си песни на стадион "Георги Аспарухов". За разлика от Рами Малек.

Малек е малък, много малък. Малък и лош избор за ролята на Фреди Меркюри. С малко телце (макар да е само 2 см по-нисък от Фреди), хилаво присъствие и без харизма. В ролята на Меркюри е слаб имитатор, сниман от ъгли, в които най-много прилича на легендата от Куин. Може да е заслужил Златен глобус за ролята на айти, но за ролята на Фреди трябва много да се срамува. Макар да пресъздава интересни моменти от историята на групата, филмът „Бохемска рапсодия“ е слаб. В него няма плътността, хармонията, енергията на Queen. Отсъстват мащабът, геният, вулканичността на Фреди. И за да го усети човек, не е нужно много. Отсъства хуморът на Меркюри, балетната му стойка, грациозните му движения, сексапилът му, блясъкът му, енциклопедичността му. Фреди е драматичен, кабаретен, театрален. Фреди е вулканичната енергия на сцената. Малек е неуверен, неубедителен, безпомощно ококорен. Засилва се, засилва се да влезе в роля и аха да успее. Преиграва.

Има интересни ъгли на снимане и красиви кадри, но и много грозни и страшни – като ококорените му изпъкнали очи в кадрите от „Лайв Ейд“ в Рио. Рами Малек не може да бъде „музикална проститутка“ (прословутият отговор на Фреди на въпроса на една журналистка). В „Бохемска рапсодия“ той прилича на дете, на асексуално същество. А едно от големите оръжия на Фреди беше сексапилът му. В този филм гледаме не Рами Малек, а Рaми Жалък.

Филмът няма ритъм, няма нерв. Кадрите са досадно дълги. През 80-те години щяха да са уместни, но сега 30, дори 40 години по-късно разпиляват темпото. Сценарият е слаб, пръснат в отделни епизоди, съшити без преход един към друг. Филмът е блед, дълъг, недоразвит. Без завръзка, кулминация, развръзка, без финал. На моменти е сладникаво патетичен, в други – аха да бъде въздействащ, но... не му стигат сили – актьорски, режисьорски, сценарни (макар сценарият да е на Антъни Маккартън - „Теорията на всичко“). Явно и продуцентски, макар сред 12-те му продуценти да са Брайън Мей, Роджър Тейлър и Робърт де Ниро.

Всеки е голям в различни неща. Малек може да заслужава Глобуса за "Mr Robot", но не се справя с ролята на Фреди, това отдалече личи. Филмът извън историята на групата, която Брайън Мей и Роджър Тейлър със сигурност познават най-добре, е елементарна сладникава история, разказана наивно като за тийнейджъри и изиграна лошо като от любители във възрожденско читалище. Да се сравнява човек е безсмислено. Всеки е силен и ценен в нещо. Всеки има право да заяви гледната си точка. Смисълът е в това човек да е толерантен и да допусне, че е възможно и другите да имат своята. И не на последно място, добрите актьори, артисти нямат нужда от защита и оправдание. Всички ги разпознават веднага. Рами е точно като в лошия вариант на "Като две капки вода" - на външен вид го докарва, но изпълнението му е фалшиво.

 

1 КОМЕНТАР
1
Силвия
05 ноември 2018, 16:53

Лилия Илиева, не мога да се съглася с Вас!
Категорично!

ТВОЯТ КОМЕНТАР