Беноа Жако беше сред специалните гости на кино-литературния фестивал Cinelibri тази година. Публиката се наслади на три негови филма: „Ева“, „Вила Амалия“ и „Сбогом, кралице моя“ и има удоволствието да се срещне с френския режисьор. Беноа Жако е забележителен с разнообразния си талант. Той твори документално кино, режисира телевизионни филми, театрални и оперни постановки. Започва кариерата си като асистент на легендарната френска писателка, режисьорка, автор на драматургия и сценарии Маргьорит Дюрас. Впоследствие дебютира със собствения си филм "Музикантът убиец"/1975/ по мотиви от текстове на Достоевски. Поставя „Травиата“ за Парижката опера и снима филмовата версия на „Тоска“. Прави документални филми за Дюрас и за френския психоаналитик и психиатър Жак Лакан. Жако режисира над 40 филма и е сценарист на 25. Има три Сезара, номинации освен за Сезар, и за „Златна палма" и "Златен лъв". Носител е на наградата "Рене Клер" /2012/ за постижения във филмовото изкуство, която са получавали творци като Роман Полански, Клод Шаброл, Андре Тешине. Жако играе епизодична роля във филма на Люк Бесон "Валериан и градът на хилядите планети" /2017/ и е член на журито на 58-ия международен филмов фестивал в Кан. Работил е с актриси като Катрин Деньов, Киара Мастрояни, Изабел Юпер, Изабел Аджани, Шарлот Генсбург, Даян Крюгер.

Връзката ми с тях е любовна – започва разговора ни той. - В смисъл, отварям вратите на моя филм, както човек отваря вратите на сърцето и спалнята си. И след това ги затваря, с райбер. По принцип когато една добра актриса има желание да работи с режисьор, когото смята за добър, тя реагира и мисли свободно. За мен като режисьор не е важно актрисите да ми се подчиняват. Интересува ме да са любопитни, да търсят образа си, да го откриват, да карат и мен да преоткривам филма си, да ме изненадват.

Във филмите си нерядко изследвате гледната точка на жените. С какво ви е интересна тя?

Просто познавам гледната точка на мъжете. Тя може да мине от ирония до пълна враждебност, а жените също са човешки същества, хем са същите като нас и в същото време са съвсем различни. И тази еднаквост и различност много ме вълнува. Като започнем от разликата във физиката ни, което ражда еротиката, повлиява и чувствителността, психиката... Според мен войната между половете е в основата на всички други войни.

Какво ви провокира и вдъхнови във филма ви „Ева“, показан за първи път на Берлинале тази година?

Романът на Джеймс Хардли Чейс ме провокира с двойното шарлатанство, с това, че разказва за двама лъжци, всеки от които лъже по своя начин – мъжки или женски. Сюжетът разказва за една проститутка, влюбена и млад мъж, узурпирал личността на един успешен писател.

Защо решихте жената да е по-голяма? Да не ви вдъхнови образа на френската президентска двойка?

О, не. Емаюел Макрон все още не беше избран, когато мислех за филма и когато го снимах. На власт беше Франсоа Оланд. Но трябва да кажа, че намирам за много привлекателна сегашната президентска двойка. Категорично не съм съгласен политически с Макрон, но харесвам този любовен и партньорски парадокс. Казвам го, защото аз самият имам една много, много млада жена. И тук вероятно ще прозвучи като да си противореча, но моето творческо решение се дължи на факта, че ми дойдоха вповече истории за по-млади жени и по-възрастни мъже.

Този филм ви срещна за шести път с Изабел Юпер на снимачната площадка?

Да. Имам невероятна професионална връзка с нея. Връзка като между брат и сестра, нежна, приятелска, стабилна. По време на работа дори нямаме нужда да си говорим. Връзката ни е почти телепатична. Всеки от нас интуитивно усеща какво иска другият. За шестте филма, в които сме работили заедно, никога не сме се карали, за нищо. Само напоследък, да ви призная, ми е малко сърдита. В едно интервю казах за нея неща, които не трябваше. Сега много внимавам какво говоря.

Какъв е най-яркият ви спомен от журирането ви в Кан през 2005.?

Посвещението, което ми написа Емир Кустурица. Той председателстваше журито тогава. Той подкрепяше и защитаваше филми, които аз не харесвах и обратното. По време на целия фестивал спорехме. Отношенията ни бяха едновременно приятелски и конфликтни. На финала всяка година всеки член на журито подписва афиша за всички останали. Кустурица ми написа: „На най-добрия ми враг“.

Над какво работите в момента?

Монтирам нов филм - за Казанова. Намирам го за много забавен и симпатичен персонаж. Базирана е на мемоарите му, написани на френски - „Историята на моя живот“, прекрасна книга. Във филма съм взел много интересен епизод от нея, в който легендата за Казанова се разпада. Той разказва как е преживял провал в любовта, ужасен за него. Във Франция ще се появи в края на март. Възможно е да го представя преди това на Берлинале.

Имаше подобен филм с Ален Делон.

А, да, но той беше по историята, разказана от Артур Шницлер - „Завръщането на Казанова“.

В интервю казвате, че дори на 100 години умът ви все още ще е на 18. На колко се чувствате в момента?

Между 18 и 25 годишен. Тогава човек е отворен към това, което ще се случва и винаги има апетит за живот, авантюризъм. Например обожавам Гърция от много време. Морето, светлината, хората, гръцката цивилизация, всичко. И познавам много добре гръцките острови. Имаше един, на който много, много си мечтаех да живея. И там открих къща на брега с маслини и лимони на терасата. На острова, на който се намирам, няма нито коли, нито скутери. Дотам се стига с лодки и хората се придвижват с магарета. И там намерих Рая.