Спомняте ли си „Проклятието на скорпиона“ на Уди Алън. Там главният герой беше под влиянието на хипноза, която се отключваше с думата „Константинопол“. За мен такава дума е Персия. С това лого могат да ми продадат почти всичко – филм, книга, килим, лампа втора употреба. И ще ми се стори вълшебно.

„Супа от нар“ е написана от персийка и разказва за три сестри, избягали от Иран и потърсили убежище в Ирландия. Най-голямата от тях е великолепна готвачка с рецепти от древната родина, скътани в сърцето й. Марджан отваря кафене в малко ирландско градче и постепенно успява да привлече жителите му с великолепната си агнешка яхния абгущ, фесенджуна с пилешко, нар и орехи, ориза чело със запечена коричка, масленките с розова вода във формата на слонски уши, супата от червена леща.

У нас ще разпознаем айряна в описаната млечна напитка дуг, която обаче се сервира задължително с листа мента и лед, туршията - в торши от карфиол, патладжани, моркови, лукчета, зелен фасул, но и картофи, сармите - в долме с лозов лист, а баклавата си е баклава. (В българския кулинарен речник има още много заемки от персийски: бадем, ориз, кюфте, леблебия, спанак, чорба, шкембе.) Със сигурност обаче нямаме екзотичната подправка адвие – смесени равни количества натрошени розови листенца, кардамон, канела и кимион.

Рецептите в книгата са с точен грамаж и инструкции за приготвяне, така че спокойно след прочитането й може да я сложите на рафта с кулинарните справочници.

„Супа от нар“ влиза в многолюдната компания на книги, които съчетават романтична история с нещо като курс по готварство и сладкарство. Без да е на нивото на „Като гореща вода за шоколад“ на Лаура Ескивел или „Шоколад“ на Джоан Харис, „Супа от нар“ предполага едно леко четене, спъвано тук-там от леки пунктуационни неравности.

Интригуваща е историята на авторката на романа – Марша Мехран. Тя се ражда през 1977 г. в Техеран в семейство, което изповядва бахайската вяра, най-мразената от ислямския режим „ерес“. Името й в превод от фарси означава „лице, красиво като Луната“. По време на иранската революция семейството бяга в Буенос Айрес. На 6 години Марша говори еднакво добре фарси, испански и английски. От управляваната от военна хунта Аржентина фамилията се преселва в САЩ, където Марша мечтае за кариерата на пианистка. След развода на родителите й тя заживява с баща си в Аделаида, Австралия. После се връща в Америка. В едно от интервютата си разказва за рестарта на американската си мечта: „Дойдох в Ню Йорк с едва 200 долара в джоба. Отначало работех в ресторант, собственост на руски бандити. Нямаше клиенти, което ми се струваше странно, докато не разбрах, че ресторантът е просто параван за други дейности.“

В ирландски бар в Манхатън Марша се запознава с бармана Кристофър Колинс. Двамата са заедно 10 години, сменяйки адреси в САЩ, Австралия и Ирландия. През 2008 г. се развеждат. През 2014 г. Марша Мехран е открита в затрупания си с боклуци дом в Ирландия, мъртва от седмица. Смъртта й и досега е загадка, говори се за тежко възпалително заболяване на червата и умствена деградация, но обстоятелствата остават неясни.

Дебютният роман на Марша Мехран „Супа от нар“, публикуван през 2005 г., е преведен на повече от 15 езика и е издаден в над 20 държави по света. Следват „Rosewater and Soda Bread“ („Розова вода и квасен хляб“) и „The Margaret Thatcher School of Beauty“ („Училището за красота „Маргарет Тачър“), която излиза посмъртно.

У нас книгата е издадена от „Сиела“ в превод от английски на Паулина Мичева.