В началото буквално изпитва удоволствие от изписването на забранените продукти – скъпите й дамски чанти били пълни с хвърчащи листчета с рецепти. После обаче и това се оказва недостатъчно. Тогава й хрумва още по-мазохистичната идея – да готви, но да не яде. Ако не никога, то почти никога.
Още в онези години плъзва слухът, превърнал се в легенда, че всъщност огромната загуба на тегло певицата постига с истински „терористичен акт“ спрямо собственото си тяло – умишлено поглъщане на тения. Истината е, че Калас години наред се лекува от тения в стомашно-чревния тракт, но според нейни биографи тя се е заразила неволно, защото обичала да яде месото алангле, а е отслабнала толкова бързо и драстично с тайнствена диета с йод.
Трагикомичен факт е, че в паметната вечер на 3 септември 1957 г. в хотел „Даниели“ във Венеция Калас срещнала любовта и проклятието на живота си – гръцкия милиардер, плейбой и корабен магнат Аристотел Онасис, арогантен и очарователен до безобразие. Той бил покорен от нейния талант, от „гръцкия й огън“, от блясъка и славата й, а тя, макар и омъжена от доста време, все още никога не се била влюбвала истински. На тази вечеря обаче Мария Калас – вечно гладното сопрано, за което животът до този момент се изчерпвал с кариерата, на която бил подчинен дори бракът й, изведнъж открила един друг свят – на красота, съблазън, любов и удоволствия. Сервирали им чаша вкусен полужелиран и пикантен костен бульон, скариди, пиле „Сумаров“, както и леки като любовна въздишка ягодови суфлета, и след всичките години, прекарани в лишения, спартански режим на хранене – за войници, не за жени, свирепи очистващи практики, тази вечер Калас се нахранила до насита, пила вино, смяла се и се оставила да бъде съблазнена и прелъстена от един дявол в изискан смокинг. Онасис я направил много щастлива, но и много нещастна, издигнал я над облаците, а после я свалил на земята. Отключил сексуалността й, блясъка в очите й, жаждата й за живот, тя му се отдала изцяло, зарязвайки кариерата си, а 10 години по-късно той просто се оженил за Джаки, вдовицата на убития американски президент Джон Кенеди.

Въпреки че на първата им среща във Венеция Онасис я поощрявал да се храни, той в никакъв случай не искал до себе си дебела жена. Така че безпаметно влюбената певица започва още по-ненавистно да пази елегантната си фигура и още по-страстно да трупа гурме рецепти – телешко по ориенталски, сос бешамел с каперси, златна торта, шоколадови бисери, както и прословутата „torta mia“ – любимата й торта, която се приготвяла с много масло, яйца, захар и пухкава сметана. Дори само като четяла рецептата, изпитвала наслада.

Практиката била такава – давала най-неустоимите рецепти на личния си готвач и канела гости. Четвърт час преди началото на вечерята, когато всичко вече било приготвено за сервиране, тя опитвала по няколко късчета от „забранените плодове“ – полента с патешки дроб, мариновани миди, ризото със змиорка и пресни билки, панирано пиле и разбира се, от сладкишите. На вечерята обаче в чинията пред нея сервирали единствено неизменните пържола и салата. Освен това обожавала тежките италиански вина, но си позволявала само чаша шампанско, тъй като било далеч по-нискокалорично.

Когато случайно не успявала да устои на изкушенията и опитвала повече от няколко хапки, тя наказвала тялото си както преди – с диуретични коктейли и – отново според слуховете – клизми с кофеин.

След раздялата с Онасис Мария Калас никога не успяла да си възвърне нито радостта от живота, нито благословеното могъщество на гласа си. Единствената й мъничка утеха били часовете, които прекарвала в готвене във вилата си в Сирмионе, където живее през последните лета от живота си. Отново едва-едва опитвала онова, което приготвяла, но не толкова заради килограмите, а защото не виждала смисъл. Въпреки това била убедена, че готвенето е изкуство и че „онзи, който умее да готви, е във висша степен творчески човек“.

Калас умира на 16 септември 1977 г., на 53-годишна възраст, като така и не става ясно дали причината за смъртта й е инсулт или свръхдоза успокоителни.