В края на 40-те и началото на 50-те кариерата на оперната дива Мария Калас, най-прочутото сопрано в историята, набира скорост. Тя вече е превзела Америка (където е родена в семейство на гръцки емигранти) и славата й започва да се носи из Европа и най-вече из Италия, родината на операта.
В сянката на големия успех обаче винаги се спотайва и някой голям кошмар – в случая с Калас този кошмар е свързан с нейното тяло. Защото по онова време, през втората половина на 20-те си години, тя тежи точно 108 килограма.
Пръв й го казва тогавашният й съпруг – Джовани Менегини, по-възрастен от нея с 27 години. Оправдава съвета си със загрижеността си за нейното здраве. Далеч по-брутален е големият кино- и театрален режисьор и неин близък приятел Лукино Висконти, който просто заявява, че няма да работи с нея, ако не отслабне с поне 30 кг. Така започва – под натиска на мъже, разбира се – епичната битка на оперната дива с килограмите. Битка, която тя печели с постоянни диети – безкрайни, тежки, смъртоносно скучни, които я лишават от едно от най-големите й удоволствия – вкусната храна. Мария Калас просто обожава храната!
За да компенсира кошмара, че не може да се храни с каквото и колкото поиска, Мария започва да събира рецепти – от всички краища на света, от всички хотели, в които отсяда. Когато нещо й харесва, просто моли да се срещне с готвача и подробно си записва рецептата. Ако той не пожелае да й я каже – пита помощник-готвача или maître d’hôtel (салонния управител) или дори обикновените сервитьори. Вдига им скандали, подкупва ги, заплашва, че няма да стъпи повече на това място с толкова лошо обслужване. Според някои веднъж стигнала чак до собственика на хотела!
