Летният дом на Елена Филипчева

За чара на обитаването, за веселите истории с приятелите, които стават съседи, и за децата, отраснали в този дом и предаващи летните спомени на децата си, разказва Елена Филипчева, визуален артист и консултант в културно значими проекти

Елка Влаховска 09 октомври 2018

Снимка: Тихомир Рачев

"Ставам много рано сутрин, когато навън е влажно, тревата е мокра от сутрешната роса, а дърветата блестят под все още галещите лъчи на слънцето – разказва Елена. – Ритуалът с първата чаша горещо кафе с много специален подбор от бисквити е в компанията на вярната Сара, нашия кафяв лабрадор, която бърза да излезе с мен и да се сгуши в краката ми със замижали от светлината зелени очи. Птиците огласят двора, нощем пък вият чакали, които се чуват все едно са в къщата. На покрива често се заселва семейство съсели и съжителстваме с тях и суетнята им. Живеем с ей такива природни глезотии, които градският човек не познава.

Аз не съм типа виладжия. Винаги съм била градски човек – обичам миризмата на бензин, шума, изложбите, киното, театъра и всичко да ми е на една ръка разстояние, да стигам пеша до него. Тук сме на 2 км от морето и отиваме до плажа с автомобил. Но тази къща има особен чар и история, защото се случи като приключение.

Преди 25 години с компания приятели и много деца и кучета с нас решихме, че дори и на морето искаме да поиграем тенис. Бяхме чували, че има тенис корт в Бяла, и се запътихме натам, без въобще да знаем къде отиваме. Мястото ни плени и пет години по-късно всички, които водихме ожесточена спортна битка на корта, си построихме къщи на една улица тук. Пред нас гледката беше магнетична – безкрайно поле със слънчогледи и отзад като фон Стара планина, която меко слиза към нос Емине. Децата ни преживяваха прекрасни лета в огромни компании и се отглеждаха заедно. Имаме история във времето и най-хубавото е, че малчуганите, които тогава бяха на пет, шест или осем години, вече водят своите деца тук.

Построихме летния дом в момент, когато нямаше изобилие от материали и мебели, както е сега. Направихме го като истинска извънградска къща, в която старите мебели от града намират нов живот. Запазихме местната добруджанска традиция – едноетажна разстлана къща, много удобна за живеене. Когато дойда, мога да я отворя изцяло, защото от всяка стая се излиза направо в градината. Това е типична лятна къща с рустикално излъчване заради видимите греди и камъка. Наш приятел пък я нарече „Къщата на моряшките фланелки“. Прав е, аз реших, като е морски дом, това да се вижда дори буквално в интериора. Навсякъде в декорацията има синьо-бели елементи. Има и много плетени неща: шапки, кошове, рибарски мрежи, конопени въжета, за да се усеща, че морето е близо. Макар да прекарваме тук не толкова време, колкото ни се иска, гледах да ни е хубаво и интересно.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
katya
10 октомври 2018, 16:32

събрани и натрупани оттук-оттам натурии.

ТВОЯТ КОМЕНТАР