Понякога харесването е по-добро от обичането*

Откъс от книгата „LIFE Кийт Ричардс“

08 октомври 2018

В един момент никоя мацка на света не дава пет пари за теб. А в следващия всички започват да ти се лепят като луди. Казваш си, виж какво става, откакто смених одеколона, нещата определено тръгнаха на добре. Какво всъщност искат? Слава? Пари? Или всичко е искрено? Макар че, след като преди не ти е вървяло особено с хубавите жени, естествено е да си донякъде подозрителен.

Жените са ме спасявали повече пъти, отколкото мъжете. Понякога става дума дори само за една прегръдка и целувка, без да се случва нещо друго. Да се стоплите през нощта, да се държите един за друг, когато времената са тежки, а животът – труден. И аз казвам: „Защо, по дяволите, се занимаваш с мен, след като знаеш, че съм задник и още утре ще си тръгна?“ – „Не знам. Сигурно защото мисля, че си струва.“ – „Е, добре, няма да споря.“

За първи път се сблъсках с това явление по време на началното ни турне, сред онези дребнички английски девойки от севера. След шоуто се отбиваш в близката кръчма или в бара на хотела и докато се усетиш, вече си в стаята с някое сладко маце, което следва социология в Шефийлдския университет и е решило да се раздаде докрай за теб. „Виж, изглеждаш ми умно момиче. Аз съм китарист. Само минавам през града.“ – „Да, но аз те харесвам.“ Понякога харесването е по-добро от обичането.

* Заглавието е на редакцията. Откъсът е от книгата „LIFE Кийт Ричардс“, ИК „Сиела“, преводач Деян Кючуков. Култовият китарист и съосновател с Мик Джагър и Брайън Джоунс на групата „Ролинг Стоунс“ е носител на престижната литературна награда „Норман Мейлър“ за автобиографията си, написана с обезоръжаваща прямота.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР