Сирма Сарафова-Ораховац рисува. Подредила е композиция – най-отгоре има малка дървена маска, може би на кукер или на слабопопулярен горски дух от Папуа-Нова Гвинея, под него две гумени цици, извинявам се, но г-жа Сирма ги нарича точно така, пред тях са главите – едната със златна маска на слънце, другата с ужасна, леко накривена перука в цвят лешник. „Главите са символ на човека, но си представям, че зад маските им може да се крие Бог или Дева Мария. Жалко, че тази картина няма да участва в изложбата, но тогава трябваше да й сложат червена точка за възраст на зрителите. Доста е еротична.”

Жената, която така и не е приета за член на Съюза на художниците, е в навечерието на третата си самостоятелна изложба в България. Две от тях са след 1989 година. „Това, че съм опърничева, е известно. Откъде-накъде трябваше да се подмазвам на важните хора и да им казвам, че са велики художници!” Отказва да покани дори Людмила Живкова в „ателието” си, за да спечели протекцията й. „Какво разбира тя от живопис!”

Сирма Сарафова видимо се забавлява, когато ме кани в нейното „най-ужасно кьоше” – онази част от хола на семейното жилище, която е до прозореца с изглед към „Невски” и е заделена за ателие. Цари истинска суматоха от малки и по-големи предмети, сред тях гипсова фигурка на ангел, маракас, вещица от плат със зелено лице, макет на лека кола, дървена еленска глава, керамична жаба, голяма червена топка за елха, плюшен омар, също червен, букети изкуствени цветя тук и там, синя парцалена кукла, мъжка, с хипстърски вид. Купувани са откъде ли не («доста пари харча за тях»), за да населят картини, за които е трудно да повярваш, че са рисувани от 81-годишна художничка. Попарт? Г-жа Сирма се усмихва: „Може би съм бавноразвиваща се, но имам чувството, че продължавам да се развивам и да научавам нови неща.”

Тя е от първия випуск на Художествената гимназия в София, завършва я с отличие, както и Художествената академия, където е в класа на Илия Петров. Преди това е взимала частни уроци от завършилия в Русия художник Асен Белковски, който освен рисувателни й преподавал и житейски принципи. „Не се омъжвай нито за комунист, нито за художник, нито за пияница”, й казал. Неполучила официално признание през социализма, включително правото да пазарува бои от специалния магазин на СБХ, тя продължила да рисува за себе си. И досега най-много цени подкрепата, дадена й от Славка Денева, друга талантлива и инатлива художничка, дъщеря на Борис Денев, чиято първа самостоятелна изложба се случила чак след смъртта й.